oh. my. fucking. gosh.

ебаси вечерта. ебаси яката вечер просто.
габриела пак ме извика да излезем двете, защото стигна до заключението, че ако не излезе тая вечер, ще откачи. и понеже днес голямата дискотека отваря след последния ремонт, на улицата бяхме само ние двете. можеше да съм си само аз, ама шефа жан й забрани да ходи на дискотека :D (в тоя момент някой трябва да пусне песента от 'море от любов')
и пак ходихме на площадката да се люлеем като петгодишни и първоначално имаше изгледи да бъде поредната вечер, в която габриела си прави отчет на любовния живот, обаче подхванахме някакви теми за всичко, което сме правили от 2007 досега, с кого сме си били най-близки, как двете с гергана са ходили до денонощния магазин за шоколад на -22 градуса, или как аз съм лежала разболяваща се на леглото си, пък илиана е седяла до мен тихичко и ме е гушкала, какво сме си казвали, какви глупости сме вършили, и какво хубаво ни беше допреди не повече от 2 години. въобще, адския разговор беше.
после, не знам как стана, завършихме с коментари върху saw 7 и the ring и ся не съм съвсем сигурна дали няма да имам кошмари тая вечер. ;д
и общо взето, накрая жан пак й звънна да й иска отчет прибрала ли се е и тя ме гушна за довиждане (което е a big deal, щото ние просто никога не се прегръщаме, обикновено става все насила щото всички други от компанията освен нас го правят, когато тръгнем да се прибираме ;д), аз даже първоначално бях тип 'gurrrl, какво правиш сега' и после като си отворих вратата към двора и й метнах, тя ми се изплези едно игриво такова ;d и ми стана един вид щастливо.
защото в крайна сметка всички можете пак да сте си старите, моите хора.
хубаво е да го знам. (:

http://www.youtube.com/watch?v=C9QOJD_CbKI

jeez. не е истина колко ми липсват форумите.
форумните години ми бяха сигурно най-любимите. година и половина, де. ;d 2010 и част от 2011... мда, година и половина. късно съм се включила към купона, знам. ;d
някво... толкова хубаво беше. особено като се регнеш в някой нов форум. и никой не те познава. и ти можеш да си изливаш душата по темите, и да знаеш, че поне за момента не се повтаряш. ;d а във форумите, в които си седиш всеки ден, всички те знаят какъв си, даже никога да не са говорили с теб. едно такова мило и странно и задушевно е. като в стаичка, където всички си чувате мислите и се познавате, без да е наложително да си задавате въпроси. и тези форуми ме държаха социална. и същите тези форуми ме запознаха с мушки.
fangheaven, twilightfans, tvd форума, teen obsession, колко ги обичах, леле.

изкушавам се да се върна в personally creation, ама се чувствам супер неловко там ok.

тема на деня: 'боже господи, крисо, съблечи тоя парцал щото тва даже не е дреха, срам ме е от тебе!11'
а аз просто се изживявам като хипстър. ;d

daily update of my life, да пробваме ли? че не съм писала цял уикенд. то не че има нещо особено ново, де. обичам да блогвам твърде много за човек, който всъщност няма за какво да блогва.

ами... стари неща от есента се връщат. не спрямо мен, спрямо моята компания. not like i really care, защото вече съм толкова изостанала с ~клюките около тях, че вече съм загубила нишката и следователно голяма степен от интереса. и не съм сигурна дали те ми го направиха на мен през последните 3 години, или аз сама си го направих, или да ползвам ultimate обяснението, че живея в град с хора с отвратителен манталитет и тези, с които общувам и които още не са го прихванали, драстично намаляват... едно от всичките тези неща ме превърна в абсолютния интроверт, който се съм сега.
и все си мисля 'трябваше да излизам повече, когато още беше време, не трябваше да се изолирам така, че да не мога вече да дам назад', ама сега като се замисля... май е било за добро? защото може да съм незагрижена и изолирана, и какво се лъжа, супер странна (въобще не съм average, i'm a fucking weirdo), обаче все пак се чувствам като по-добър? свестен? пичовски? ;d като по-хубав човек от всички тях. може да ми кажете, че се лъжа, защото не ги познавам. ама пък им усещам енергията от километри, и да, радвам се, че не се превърнах в нещо такова.
и веднъж на няколко седмици/месеца, когато габриела ме попита дали ще излизам, си казвам 'от време на време не е зле да съм като тях, нали?' и оная вечер пак се попитах, и час по-късно си припомних тъй бързо забравения отговор 'о, напротив, зле е' и за пореден път в пълно учудване си казах 'ама това наистина ли са същите хора, без които не можех допреди две години?' та, оставих ги и се прибрах под предлога 'имам 500 страници лимонки да принтирам' и в пълно щастие и задоволство си прекарах уикенда точно така. ;d

и всичко върви
надолу,
надолу,
надолу.

аз ще продължа да обвинявам града.

и явно наистина се влошава с времето. мислех си, че есен и зима 2010 всичко тръгва надолу? тогава си беше песен. мислех си, че 2011 е била ужасна и нямах търпение да я оставя зад себе си? няколко месеца по-късно вече си съжалявах за думите. мислех, че 2012 беше отвратителна, ама сега пък си мисля, че първите 6 месеца всъщност си бяха pretty fucking awesome. само дето се повтарях с това давене, та давене. май съм на бряг вече, ама да видим колко още можеш да ми изпиваш здравето. знам достатъчно, че да не позволя водата пак да ме привлече.

впрочем поздравете се с rabbit heart (raise it up) на florence + the machine. <3

и вече е 2013 и ме плаши, защото сега може да се чувствам по-добре от миналия юли, обаче времето минава ТОЛКОВА бързо, че докато се огледам и вече месецът е отминал. а аз не съм постигнала нищо. сякаш съм имала особени цели за тая година. ;d обаче дните изминават толкова светкавично, че направо ме е страх, че прекалено си пропилявам времето и после ще съжалявам за това.
'sometimes it seems the world is passing us faster than my eyes can adjust' ама айде да не почваме със sleeping at last, да не се сдухам още повече, само това ми липсва.

почна кавъра на halo <3 'you're everything i need and more, it's written all over your face', получавам фенфикшънови чувства. no joke, ще ревна щото 14та глава на head over heels.

но нека отворим темата за измислени герои със зелени очи, тряскащи по стената ти в 2 през нощта. ;d
най-накрая принтирах всичките - след редактирането - 500 страници от edward wallbanger, използвах за корица миналогодишната графика на една фотошопърка, заради която поначало реших да прочета тоя фенфикшън, задната корица си я направих сама с оскъдни фотошоп умения, поради което съм горда, защото си стана прекрасна (скромност, скромност ;d) и преди да започнете за си мислите, че кой знае какви извратени неща чета, искам да поясня, че това е 70 процента комедия, питайте goodreads. ;d от повече от 27 хидяди оценявания от читателите, само около 90 са дали рейтинг 1/5 и към още 300 са дали 2/5 и всичко друго са 4 и 5 звездички и тук - там три, което ме кара да се чувствам като proud mama. ;d мисълта ми беше, че не чета извращения тип fifty shades, чета романтични комедии, недейте да ме съдите! ;d
и бейзъкли сега я чета за втори път, ама на практика съм чела отделни откъси толкова много пъти, че мога да ги изрецитирам на място. и днес се опитах да направя драматично четене пред владито, обаче не мога да стигна по-далеч от oH GOD THAT'S SO GOOD (най-накрая успях да си върна caterwauling произношението на тая фраза, мислех, че съм го загубила завинаги!) ама и да се опитам да продължа нататък, владито се опитва да избяга от мен. ;d пък и гледам да не я спойлвам много-много (късно!), защото се съгласи да я прочете, за да ми направи фенартове по нея. как да не я обича човек?

между другото, 'топли тела' я дочетох и половината страници не просто ги прочетох, аз ги изревах ;d и да, хареса ми адски много, отдавна не ми е харесвала толкова много някоя книга, обаче ми се наложи да я преживея набързо, защото други неща за четене ми чукаха на вратата. така де, на стената. ;d
извън контрол съм!

с цел да разсеем въпросната тема, вместо да завършваме с нея поста, училището си ми върви добре, освен че тоя четвъртък имам проект по физика, есе по литература и контролно по немски. спрямо третото съм най-изгубена, и знам, че това контролно вече трета седмица го отлатаме, обаче не мога да се накарам да уча някак си. ;d въпреки че днес бях леко изумена от внезапно естественото ми съставяне на цяло изречение, ама то е единственото изречение, което ще ми трябва, ако ще говоря на немски с някого. ;d
тъй де, седим си в час половината група по немски (защото другата половина леко избягаха, за да се измъкнат от контролното) и взимаме граматика, владито до мен получава срив, щото не загрява, и накрая само казва
- поне ще мога да си взема ключа за хотелската стая и да не се изгубя на летището, то тва ми стига. тръгнала съм да ходя за германия, мда, мда.
след което аз допълвам:
- пак е много, аз ще се оправя с едно ich spreche keine deutch, ich spreche only english! :D

и четох през двата часа по информационни и никой не ме погледна сякаш съм си загубила мозъка по пътя към кабинета. беше хубаво.

under the sheets на ели гоулдинг ми започва вече за седми път на winamp, чувствам се предизвикана да върна да чета. ще уча друг път. ;d

нека си попиша в блога за успокоение. май няма да ми подейства успокояващо, ама.

просто съм ужасно разлигавена в момента и трябва да си почина. разлигавена и недоспала. направо перфектно. АМА ТОЛКОВА СЪМ РАЗЛИГАВЕНА, ще колабирам.

така. понеже съм, както знаете, същество, което има нарастваща пристрастеност към книги, и в същото време си нямам абсолютно никаква работа и обичам да си пилея времето за неща, които не са особено необходими и важни, и защото книгите на английски за скъпи, а на мен не ми се харчат една камара пари за нещо, което, освен всичко, вече сигурно го знам наизуст... сега съм се хванала да форматирам 300 страници word документ, поръчала съм си a5 хартия и когато фотошопърката, която питах може ли да ми направи кориците, стане готова, тикчам да принтирам. познайте какво?

познахте. edward wallbanger.

ама не книгата wallbanger, а фенфикшъна edward wallbanger... окей, това вече ви го обясних. ;d споменавам го за втори път в рамките на 2 седмици. просто гледайте как излизам от контрол тъкмо за годишнината си с тоя фенфикшън. ;dd
и сега съвсем старателно се опитвам да махна излишните нови редове и зле форматираните многоточия, ама, ако може, без да чета текста, ама се оказа до голяма степен невъзможно. и сега се разцепвам да се лигавя на 22ра глава и пея заедно с maroon 5, докато песните им вървят на плейъра. кога забравих, че толкова точно пасват на цeлия сюжет?
CAUSE YOU FEEL SO GOOD YOU MAKE ME S-S-STUTTER.
да се успокоя още малко само и си пускам 'never gonna leave this bed', дано не почне да ми се танцува, ще трябва да ме събират на части. ;d

не мога да се успокоя. ей сега пускам moves like jagger. няма да мина без умопобъркано танцуване из стаите тая вечер.



There was a time in my life when those words would
have sent me running for the hills. And now, when
spoken by this woman that had careened into my life
with a bang on my door and an axe to grind, it made
me feel… hmm… how did I feel?
Comfortable. Which was weird, because I always
equated that word with settled and boring, the sexual
equivalent of an easy chair. But no, comfortable now
meant all kinds of different things. Comfortable in my
own skin, especially with her skin against mine.
Comfortable with something being still new and weird
and undiscovered… and yet comforting.

you don't get it but i'm nearly dying. а даже още не съм стигнала до епичното "sometimes dicks change what needs to be changed, sometimes dicks make it better" ;d

тоя пост... нека си седи, като доказателство колко неуспешни са опитите ми за блогване, за възвръщане на психическа стабилност и за намиране на нормални неща за четене. chicklit is da bomb.

преди два часа ме беше осенило вдъхновението да пиша пост, обаче не можах, защото бях на
долната улица, и - заедно с габриела и терито - като едни самоуважаващи се устремени към или навършили пълнолетието си женски същества, се бяхме разположили на една детска площадка и се люлеехме на люлките. а пък аз съм ужасно страхлива, пък габриела е мръсна гад, затова ме засилваше с цел люлката да се удари в рамката, аз я заплашвах, че ще си изкарам вечерята през гърлото върху нея (smooth!) и си дънех алтърнатив рок на слушалките, игнорирайки гадното свиване в стомаха си.
така че винете габриела, че няма да мога да напиша свестен пост. защото ако не пиша на момента, щом усетя, че имам муза, вдъхновението ми престоява и изветрява. ама са минали само няколко часа, какво пък.

well. пишеше ми се за книги. пак.

винаги мълча неловко, когато ме попитат коя ми е любимата книга. защото twilight. мда, мда, гледайте ме странно. мерси, неадекватен фендъм с ужасна репутация и хиляди отрицателни ревюта. и все пак май нямам любима книга, защото ако ми е любима, щях да знам, че ако днес я прочета за пръв път, бих я обикнала както щях и през 2009? не знам. просто twilight ми е на съвсем друго... ниво? и ми е просто част от същността вече и го обичам, даже да не искам. ;d просто така става, когато неволно си продаваш душата на измислени герои и си неориентиран кандидат-пубертет, на който тъкмо му предстои да му се (де)формира здравия разум. и сега даже след десет години ще ми трепка душичката, като чуя за едуард кълън. ;d
look at my life, look at my choices.

idk, сигурно си нямам и защото не чета достатъчно? не чета каквото трябва? и мушки поне веднъж месечно ми го натяква това, ама съжалявам, по-малко заинтересован човек към политически неща от мен няма да намериш. а историческите неща са ми някак далечни и не искам да наблягам на тях, защото не им се наслаждавам толкова, като на съвременните истории? муше, буквално те виждам как извърташ очи. i'm a crappy person, хубаво, и единственото минало, което признавам, е периодът 2009 - настояще. :D може би на това се дължи. имам лош вкус просто. не съм умна. това си е. ;д
аз съм просто едно mainstream девойче, което си трови живота с популярни ya книжки, окей?
само си пиша тоя пост и имам чувството, че всички, които го четат, сега тихичко и злобно ме съдят. ;д сериозно ли се налага да чета точно определен вид книги, за да се считам за пълноценен читател? huh.

и искам славно да заявя
(!!!!)
че май днес си срещнах новата любима книга.
това уж трябваше да звучи по-тържествено.

влади, ти едва ли четеш това преди рождения си ден, щото те мързи да си спомниш какъв ми беше url-а и да ми намериш блога, а аз преди въпросната дата него няма да ти го дам. тъй че, да разкрием тайната, купих ти 'топли тела' на айзък мериън. (ако четеш това преди рождения си ден, моля те, направи се на изненадана, когато ти я подаря) а ти ми даде официално разрешение да ти прочета подаръка преди да ти го подаря, което аз се съмнявах да направя, обаче вече 'орденът на феникса' го влача две седмици и ми е още по-тегав, защото го чета на компютъра. затова днес просто се изкуших, защото само като прочетох първата страница и видях илюстрациите преди главите, ми се сви сърцето. а имаш ли си идея колко хубаво миришат страниците? извинявай, че ги душа и оставям на въздух. ама ти вече ми позволи.

не съм минала и първата половина все още,
(мислех да пиша за нея след като я изчета и си съставя цялостно мнение, обаче, както казах, трябва да пиша на момента, иначе не се получава)
обаче засега е просто невероятна. <3
this is a big deal.
защото е на границата между young adult и adult, защото зомбита (демек нещо ново, защото аз за такива преди не съм чела), защото не е чак толкова популярна, че да знам половината текст само от цитати в интернет (ако видя още един път някъде 'i was a drizzle and she was a hurricane' преди да прочета 'looking for alaska', ще скоча отнякъде) и си нямам почти никаква представа за сюжета - което си е най-прекрасното, защото няма по-хубаво нещо за мен, когато стане дума за четене, от това да чета и тепърва да научавам всичко, да ме залива изневиделица и да ми скапва психиката.
а изказът? ужасно красив е. и ти казва много съществени неща, същевременно го прави много поетично, но със прости думички. което също е в голяма полза за мен, защото на мен и дълбоките философски подтекстове някак не ми действат (мислех да чета 'животът на пи' преди да съм гледала филма, обаче в крайна сметка, доколкото научих от goodreads, ще чета как въпросният главен герой оцелява седем месеца с бенгалски тигър, за да науча разни неща за атеизма и това ме отказа. not my thing. i'm not that deep.) и тези прости думички са подредени толкова правилно, че звучат болезнено вярно и същевременно красиво. примерно, сега се сещам за думите на джули, *търси из страниците*

Тя поглежда към китката си, онези тънички белези като печатите, които се поставят на рок концерт.
– Всичките скапани гадости, които хората си причиняват... може би всичко това е едно и също нещо, знаеш ли? Просто начин да заглушиш собствения си глас. Да убиеш спомените си, без да се налага да убиваш себе си.

и защото светът, който е представен, обществото на зомбитата, р, джули, всичко. а съм все още на 80та страница.

welp, нека просто продължа да си доказвам, че това ми е новата любима книга, докато заспя.

единственото хубаво нещо на четвъртък е, че след него веднага идва петък.

а пък днес имах някакъв странно хубав ден. най-вероятно защото е сряда, демек деня с най-леката и хубава програма. и целия час по изобразително, защото пак бяхме в единия кабинет по информационни и понеже на мен не ми беше останало нищо за правене, цял час се топлих на радиатора и слушах marina & the diamonds, м не, не ми беше зле. ;d а на връщане се мотах 2 часа с гергана, които бяха предвидени да бъдат около 20 минути (????) тя ми изяде курабийките, щото беше гладна като животно, даде ми лекция как, аджеба, би трябвало да вървя на токчета, и после още час и отгоре си говорихме се лигавихме горе на улицата с терито и габриела и бейзъкли ми замина целия следобед, ама не се оплаквам. ;d

и стават някакви чудеса, защото, забележете, герито и габриела (знам!) искат да им препоръчвам книги за четене (в ебаси еуфорията изпаднах tbh) (guys u don't understand, едната не чете книги, в които няма секс, а другата чете само фейсбук статуси ;d), та герито в момента чете 'преди да умра' и габриела настоява да я почне след нея и 'да не загуби някой разделителя, щото искам да го открадна!' ;d
а пък мира вчера ми каза, че й се чете нещо с повече хумор и аз веднага й препоръчах да чете wallbanger. така де, edward wallbanger, защото саймън и керълайн съкват за имена на тия герои, съжалявам. ;д и в момента едвам се държа да не почна да го препрочитам и аз, тъкмо тая седмица става една година, откакто за пръв път го четох. ;д и се разкъсвам между това да си поръчам книгата или да си принтирам целия фенфикшън, което ще ми отнеме бая време и хартия (а аз даже не искам да е на a4 хартия, защото убива удоволствието. ама пък не искам да чета за саймън и керълайн.) и... ох. keep all kinds of chick lit and romantic fanfictions away from me.

пък така и така съм отворила книжната тема - развалиха ми се окончателно всички планове за ходене в търново и гледане на the host - имам дежа ву от миналата година tbh - та, поръчах си 'къде беше' на гейл форман и 'натюрморт с кълвач' на том робинс, и не знам какво да очаквам, ама важното е, че съм нетърпелива и за двете. нищо, че имам 487487 други книги за четене преди тях. ;d и подаръка за рождения ден на владито, ама няма да напиша коя книга съм й взела, щото може в момента да ме чете. ;d

оле, и днес се събудих точно 9 минути преди да ми почнат часовете, бях в училище след звънеца, обаче се разминах без закъснение. i'm awesome.
пък сега е приблизително 2 през нощта, часовете ми започват буквално след 6 часа, имам тест, есе, изпитване и частично вероятно контролно и не съм сигурна че съм подготвена за нито едно от четирите.
лека нощ, народе.

хубаво. да пробваме пак.
така де, защото седнах да уча, и перфектното ми оправдание да отложа това си начинание за по-късно е, че сега ще си пиша в блога. примерно. ;d

и сега си стоя, гледам мигащия маркер и се опитвам да слушам новия албум на paramore за пореден път. и си нямате наидея как се ядосвам, защото от 17 песни ми харесва точно една. хубаво де, три, ама любовта ми към другите две е сравнително по-малка. пък.
хубавото е, че поне текстовете са ми близки и мога да си ги цитирам за месеци напред. вчера се разплаках на part ii, представете си. сещам се как когато тепърва ги прослушвах и пишех поезия (но това са времена, за които просто не говорим, защото ме е срам от тях ;d) как само мрънках, че не пишат достатъчно любовни песни, че да ме вдъхновяват. сега мрънкам, че правят любовни песни, защото не мога да рилейтвам на тях. ;д
като се замисля... grow up също е хубава. след още 20 - 30 слушания може и да я заобичам.

some of us have to grow up sometimes and so, if i have to, i'm gonna leave you behind.

което ми напомня, че вчера почти си имахме спонтанно събиране на цялата компания. без гергана, защото не беше в града, обаче да се съберем в пълен състав е по-малко вероятно от събиране на каста на 'приятели' ;d така де - аз, тереза, габриела и благовест. дето не го бяхме виждали от месеци и не съм сигурна дали е защото ние не излизаме или защото той не се прибира. иии има нови превзети тикове, които ме радват супер много. ;d
имам предвид... нали знаете как някои хора си имат определени любими думи/изрази или жестове и как след известно време им се превръщат в тикове. като моя bitch, i'm fabulous hairflip. :D и как ако ги гледаш тия хора да правят тия жестове всеки ден, не ти правят впечатление, обаче ако ги срещаш за пръв път или не си ги виждал от много време, първото нещо, което си помисляш, е 'това, дето току-що го направи, е ебаси странното' ;d нямате си наидея колко обичам да наблюдавам точно това в хората наоколо. и в момента ми е детска радост, защото не  съм около различни хора особено често. не съм около хора особено често, това е. ;d

освен това, изказването на деня: 'габи, постоянно се каня да те питам теб или някой, който ще може да ми отговори - има ли въобще свестни момчета в трявна?' и пет минути дълбоки размисли по-късно - 'мне. всички искат да те минат и да те зарежат.'
явно подсъзнателно имам шесто чувство, което ме задържа постоянно вкъщи, за да ме запази невинна. ;d

о, и be alone е хубава. и ain't it fun, само да не беше тоя хор накрая.
отказвам се, ще си пусна all we know is falling.

докато аз продължавам да се чудя какво да си пиша в блога, плановете ми се провалят, всичките ми неща за учене си остават недокоснати, а ваканцията ми си отлита като волна птичка (след като щях да правя толкова много продуктивни неща, като, you know, да си наваксам сериалите, да изгледам няколко филма и да си дочета хп5, а не направих нито едно от тях), пък на мен десет дни някак не са ми достатъчни. освен това съм в музикална криза или нещо от рода, защото даже музика не мога да слушам, понеже всичко ме дразни (сега се случи някакво чудо и в момента jamвам на майли сайърс. помощ.)

а в момента пея papa don't preach на отворен прозорец. oops.

и... трябва да спра да си пилея времето и да си разпилявам мислите.

ok, so i was wrong about getting you a new hobby. we need to find you a boyfriend.

и понякога имам чувството, че вече дори не съм себе си.

първи април ми е сигурно най-омразния ден от цялата година и просто си нямате наидея колко съм благодарна, че винаги ми е бил неучебен. и понеже вече официално е втори, искам да благодаря на тангра, че минах невредима, щото просто не знаете колко лесно се връзвам и после ми го изкарват през носа. ;d

тангра, you rock.

ps. и... ох. вече няма и 12 часа откакто съм започнала блога и вече сериозно не знам за какво толкова ще пиша в него.

what did i just do.

me: i have a social life
me: april fools

metanoia;
the journey of changing one's mind, heart, self or way of life

как да започна? миналата седмица изчетох блога на дани сигурно за стотен път (тя не ме познава, ама аз я знам, на мен ми стига ;d) и ако вие не сте го чели, изпускате доста, да знаете. и, както виждате, новия ми блог прилича съмнително много на нейния. а се ядосвах на съни миналата година за абсолютно същото нещо. i just.
мисълта ми е, че не искам да я копирам, аз съм си аз. (пък  и след няколко поста само цялата ми чокинска аура и постоянно мрънкане ще надделеят и ще заличат всякакви прилики с други блогове ;d) просто сега търся себе си, а като й четох блога сега, си мислех 'а как би ми се искало и аз да можех така да говоря' и какво стана? ей тоя блог стана. ;d и общо взето, имам нужда от основа, докато се търся. ама това не е основа, то е цял етаж и даже втори започнат... ;d и цялото това нещо с копирането е несъзнателен процес и неделима част от отвратителната ми личност, ако може да я извините. ;d

и основната причина да започна този блог е, че просто вече не съм същия човек, който започна chocolate reflections. вече няма какво да кажа там. новото ми аз вече няма много за казване, вече не й звучат по същия начин думите, не може да пише както преди. а аз съм ужасно прилежна и подредена, като стане дума за писане и просто не мога ей така внезапно да си сменя целия стил на писане в блога. и защото вече не мога да си пиша по стария начин, реших, че е време за нов блог. иначе, ако не блогвам, ще се побъркам. имам нужда да си изливам душата някъде от време на време. а и по някакъв начин си мисля, че с този нов блог давам начало на новото си аз и ако си харесвам блога, ще харесвам и себе си.
а, и съм може би най-антисоциалният и най-малко загриженият за външния свят човек, който някога сте срещали, така че общо взето очаквайте кратки постове, защото думите ми ги няма, (ако ще и по няколко на ден, защото постоянно имам random thoughts, които искам да си запиша и знам, че мога да използвам туитър за това, обаче аз туитър го мразя ;d) и преработените от мозъка ми наскоро слушани песни, гледани филми или прочетени книги.

и поздрав с paramore - part ii, защото от целия им нов албум засега само тя ми харесва.
oh glory, come and find me.

честит ми нов блог.
tada.