боже господи, ще бъде отвратително лято. нищо не може да ми обещае, че няма да бъде. имам
червени краища на косата, които се виждат много хубаво на слънце, обаче от дни е гадно и облачно и ъгх. имам нов телефон бтв, ама... само играя на angry birds. ;d имах си панаира, който уж ми беше знак, че започва лятото - цупих се цяла вечер, щото жан и габриела една камара време се караха, после седнахме на парка да се наливаме с бира, и аз понеже съм boring drunk, обяснявах колко ми е скучно и студено и да си ходим и оф габриела ни моеш да играеш на енгри бърдс, не се мъчи. днес ми беше формалната годишнина с мушки, демек откакто сме се аднали в скайп, пък тя даже не си беше у тях да седи на скайп ;дд и ся, върха, на 30ти юни бАБА МИ РЕШИ ЧЕ Е ПРЕКАЛЕНО СТУДЕНО И СУТРИНТА ЗАПАЛИ ПАРНОТО. още не мога да го преживея. ;д и сериозно, как очаквате да посрещам лятото (джулай морнинг, майна) и да имам настроение, след като НА ШИБАНИЯ 30ТИ ЮНИ СЕДЯ В СТАЯ С РАБОТЕЩО ПАРНО. сериозно. в протест излязох да закусвам на терасата, даже си повлякох книгата и си направих кафе, ама ми беше тясно и студено и се отказах. ;д

даже завършването ми не беше нищо особено. дните преди това ми бяха по-интересни, jfc. може би защото поне 6-7 човека от класа ги оформяха, пък аз предоволно си седях и или пишех dumb туитове (urban девойче съм, и искам да благодаря за незащитения wifi) или си дочитах книгата, която много ме измъчи, докато разбера поне едни 70 процента от нея, ама края беше пърф. 'здравей, стръв за дракони' обичобичобич.
на завършването бяхме 8 от 18 човека, и класната със заместник-класната. и не беше толкова зле, царевицата от салатата искаше да ми пипне краката, владито е неосъзнат заклет пушач, въпреки че не пуши, а павел е яко кифла. ;д
тръгваме да се прибираме, 'хора, имам чувството, че въобще не сме лято, ми ей сега в понеделник ще трябва пак да влизаме за биология' 'и ти ли?'
5.87, между другото.

пък басейна отваря утре. нищо, че целия май и юни бяха неземни жеги, ся нека го отворят, докато валят градушки и е 15 градуса. сто процента ще е пълен с хора.

и да, вече съм единственото същество от компанията и направо целия ми приятелски кръг, дето ще си седи у тях през лятото, но! имам зает живот. трябва да балансирам гледане на сериали (поне едно 6-7 сериала са), гледане на филми, четене на книгите за училище (примерно дете съм), четене на книгите, които съм си накупила (и планирам да си купя/поискам още няколко за рождения ден heheh), игране на симс 3 и енгри бърдс и блогване в тъмблър. ;д

и да, студено е, а аз съм тъжна и носталгична, тъй че най-вероятно утре ще наваксвам с glee. забравила съм повече от половината storylines ама айде, ще го навържа някак.

и да. нямам повече за казване днес като че ли, тъй че отивам да чета хамлет (/отмята изискано коса) (тва, че препрочитам всяка реплика по 7 пъти, докато ми прозвучи смислено е друг въпрос) ... какво лъжа, ще играя енгри бърдс. лека, народе.

следващо включване очаквайте в четвъртък, демек началото на cryfest 2013. ;d

отвън съм вкочанена и замръзнала, но вътрешно п о л у д я в а м.

уж щях да пиша в тоя блог по време на всякакви извънредни душевни състояния и размишления... уел, за последните 11 дни изпуснахте тридневно главоболие, два емоционални срива, направо пълно изпадане в депресия си беше, един пристъп на параноя, много харчене на пари (то беше само разгрявка, през следващите два дни тепърва ще се убивам да пилея) и все така съществуващата ми музикална криза.

ще полудея, повярвайте ми. нито една песен, която слушам, ми харесва. и не знам дали си го внушавам или нещо, обаче буквално всеки път, когато си помисля за слушане на музика, главата почва да ме боли. ОТВРАТИТЕЛНО Е. сега се мъча кво ли не да слушам, пънк, инди, мейнстрийм поп, обаче няма особена промяна. разказвах ли ви, че като го казах на даскалката по музика, тя ми отговори, че съм се претоварила и ми трябва да си почина? почивам си вече 5 месеца сигурно. ще психясам. не знам дали всичко се дължи на това, че към сегашен момент всички нови мейнстрийм песни, и не само българските, са яко скапани. my ears aRE BLEEDING!1
и най-много ме е страх, че накрая ще отвикна и ще си остана така. и няма никога повече да пея с пълно гърло под душа. 'скоро ще излезе от банята сигурно, преди малко спря да пее' ;д няма никога вече да вървя по пътя без да отразявам нищо, защото ми е почнала много любима песен. няма да танцувам по пътя, като вървя към къщата на баба ми в петък следобед. няма буквално да се будя с песен. или да си пея с алармата сутрин. ;д няма да се побърквам, след като преживея не повече от 8 часа без музика.

ей сега си пуснах 'to roam' на робчо. ;д не познавам нито един човек, който да я харесва, ама мен ме лъха на 2010 чувства.
'you know when my eyes roam, through the fog and hail, a scene amidst the snow, you know where, know where, know where, know where, should've known where' <3

по-късно ще пробвам само с песни от 2009, може да ми стане по-добре.

...
едно и слушане и половина по-късно, тая песен също ме дразни.
какво става с вкуса ми за музика?

и... аз съм на прага на още едно лято, което се очертава да бъде... ужасно. не такова ужасно, просто, както казах, почти всичките ми приятели ще почват лятна работа, а аз ще си седя у нас мързелива, безполезна и самотна. ;д и на басейн няма може да няма с кого да ходя, пък тъкмо се навих да хвърля 30 лева по супер хубавия бански (ма пък 30 лева. ма пък е много хубав! ;д) и просто си нямам никаква идея какво ще правя с това лято.

тези почивни дни пък е панаира. на мен ми е някак хубаво, защото... не знам, винаги е значел началото на лятото и още от малка много го обичах, въпреки че е яко цигания, чалгии и бира, и се покъсвах от рев, като го разваляха на следващия понеделник ;д и сега се радвам, щото ако не друго, поне е причина да изляза от нас. ;д
и беше... бе, не беше толкова хубаво с тоя пиян благовест, обаче беше приемливо през последните три години, защото все излизахме в петък вечер с компанията и половината се наливаха с бира, докато другата половина се тъпчеха с некачествени кебапчета xD
пък тая година... едни окифляха, други спряха да излизат с нас, най вече и двете. ;д и си бях обещала, че няма да излизам с никой от компанията тая година, ама не знам кво стана, ама имам уговорка с двамата миндили. ;д ще бъде трудна вечер. ;дд
а на мен ми е развълнувано само за утре, защото ми е последното изходно и ще си взимам новия телефон и ще си правя лилав dip dye ugkgbjh;o

защо въобще все още блогвам тук

All this time I drank you like the cure when maybe you were the poison.

instead of being sixteen and burning up a bible - feeling super, super, super suicidal

внася ми се някаква промяна. а не мога да спра да тъпча на едно място.
...
още не мога да слушам музика. не знам колко месеца минаха и ще се побъркам вече. искам си музиката обратно. да си я обичам пак и да ми е на фон винаги. сега седя на тишина толкова често, че е плашещо.

- не само твоите чалгии не мога да слушам, вече нищо не мога да слушам. ще откача, човек. почти всяка песен, която си пусна, ме дразни ужасно много.
- влизаш в пубертета.
- колко още да влизам?
- вече си в тая фаза, в която мразиш всичко.

на габриела малко от малко й влиза акълът в главата от време на време. малко, колко да е. ;д

поне си чета активно. ама аз поне да четях нещо, което на мен ще вкара акъл в главата, ама... да, не се отказах от ловците на сенки, реших всичките да ги изчета. как е възможно стилът на писане и атмосферата толкова да ме дразнят, а същевременно толкова да се привързвам към героите и да ме удрят право в имоциити? ;d i blame jace wayland.

и... да. искам промяна.
миналата седмица пък се бях отчаяла яко и бях стигнала до извода, че блогването не ме удовлетворява вече. и реших новата ми промяна да е оставяне на блога и възобновяване на хартиения дневник. е... отказах се преди да изпиша първата страница, защото самите ми думи лъхаха на депресия. такова пилеене на хартия! електронните дневници поне не убиват дървета.

и общо взето сега съм супер дезориентирана и ирационално тъжна
и постоянно нацупена
освен тва днес фейлнах по химия и съм двойно нацупена
типичен moody тийнейджър и сама си се дразня
и идва лятото, а аз, естествено, съм си все така сдухана и не го и усещам. и половината ми приятели почват работа, ама сори, аз ще се образовам. демек, ще си седя у нас, ще гледам филми, ще наваксвам сериали и ще чета young adult книжки и ще рева по тях пред невинни хорица в интернет.

а, и съм си харесала нов телефон. ;д

никога няма да проумея какво му е толкова привлекателното на крисчън грей. мен единствено ме привлича желанието да го убия ритуално. :)