and those who go out

and fucking get them

летните ми ваканции стават по-зле с всяка година. i've dealt with it. но като цяло се надявам поне
малко от малко нещата да тръгнат нагоре. все някога.

ся чета хороскопът ми за август 2013 - август 2014 и мушки ме пита кво пиша, ама на мен ми се спи и съм неадекватна и се социализирам (уж? идк все толкова awkward съм)

иии бях тип 'защо да не си пиша в блога, тоя път няма да го ударя на депресия даже' и да, hi there. смених фона с плажа с по-свеж, щото предишния ме депресираше. и ново заглавие защото френския е classy (нищо, че дума не разбирам ;д затова има преводачи!)

искам да ви се похваля (huh) че въпросния ми стомашен вирус все още не е съвсем изчезнал и имам съмнения че е нещо по-сериозно, ама да не се урочасвам, да. и не съм яла сладолед от края на юни. не съм яла пържени картофи от три седмици, само се блъскам с чайове и печени неща и ми омръзна вече. иначе съм сравнително добре. психически, нали. уж. ;д

и за пръв път в живота си съм толкова нетърпелива за последните дни от лятото, защото тогава ще ходя на пловдив за един ден, и пак ще видя мушки, и ще се лигавим, и ще ходим на кино, и ще - i dare you woman - пеем заедно, и ще има храна и харчене на пари ;d и въобще съм супер ексайтната, защото съм сигурна, че ще си изкараме невероятно, и намерихме стаи за нощувки, навих владито да дойде с мен, миленка почти е вътре, пък деса... деса малко ще трябва да я подрънкам, че се опитва да ми се измъкне с 'нашите ще имат много работа в ресторанта' (мацка, ти ходиш там за по 3 часа) и 'мразя да пътувам на дълги разстояния' (аз пък обожавам, ще се радвам вместо теб ;д)

днес пък, между другото, за пръв път за сезона отидох на басейн. not a big deal. особено ако ще ходите за час и половина. и ще седите на едно място в басейна като мен. аз съм си виновна, че тъй и не се научих да плувам. ;д обаче след като габриела не може да дойде с мен (щото жан не й разрешава. феминизъм, разбирате ли.), реших да отида за въпросния час и малко отгоре с деса. успях да й разкажа какво става с лятото ми за общо 20 секунди, което едва не ме доведе до отчаяние (what did my life turn into jfc), тя ми би шамари, докато лежеше на 180 градуса спрямо мен ;д и да, малко си полафихме, което хич не ми стигна, ама бях заета да си се цупя, щото да, определено съм стигнала до фазата на пубертета с депресията. ;д и й се похвалих за програмата за обмена...
о, да. това трябва да го обявя. като по чудо тая година нашето училище пак е било одобрено за програмата за обмен с англия, доколкото знам, взимат 10 човека от нашия випуск (демек най-добре говорещите английски) (демек еСТЕСТВЕНО И АЗ) (скромност!) и ги пращат на разменни начала за седмица - две в бирмингам. и направо качвам кръвно, като си помисля как ще обитавам къщата на някоя бирмингамка и ще съм заобиколена от 99% англоговорящи. jesus. тъй де, и по тая причина ми е супер развълнувано, щото ще видя свят asdfghjkl;

в момента не мога да вдигна кръвно де, щото съм too sleepy to care. ;d и... да. my life could've been a lot better but oh, come on, it could've been worse. какво се оплаквам.

i thought that i heard you laughing
i thought that i heard you sing
i think, i thought i saw you cry





преди няколко седмици пуснах тук цитата 'през цялото време те пих като лекарството, когато може би ти си бил отровата'. просто ми прозвуча като мен по някакъв начин. днес стигнах до заключението, че този цитат всъщност е целия ми живот. драматизирам? естествено, че драматизирам, депресиран пубер съм все пак. може би не описва целия ми живот, но добре виждам колко ясно изобразява всичко, в което съм си инвестирала живота и сърцето през тийнейджърските ми години, поне тези досега.
как всяко нещо, което приемам като спасение, накрая ме срутва. как всяко нещо, което обикна, накрая ме оставя с празни ръце. как всяко нещо, което ме съживява, накрая се превръща в катран. как всяко нещо, за което се хвана с всички сили, за да се задържа права, накрая се разрушава и се превръща в пепел.
i fucking didn't ask for this.

вчера? снощи? онзи ден? загубила съм точна представа за времето. така де, неделя срещу понеделник реших да си изпълня и второто нещо, за което си мечтаех, откакто гледах туайлайт за поне седми път през лято 2009 - когато излязат всичките филми, да си ги запиша на дискове и в прекрасната нощ неделя-срещу-понеделник в първата седмица на юли да ги изгледам всичките един след друг на dvd-то. тогава, обаче, си мислех, че ще са само 4 филма и ще са два часа по-малко душевни мъки. oh well. пет филма по два часа, представете си.

гифът на стюи ме обобщава.

като много умна цяла нощ пих монстър и се тъпках със солени пуканки. с което се започна. не, започна се от нощта събота срещу неделя, понеже стоях будна до 6 и половина сутринта, че да стана късно, че да не ми се доспи по време на маратона. който ми се състоя от 8 вечерта до 7 сутринта. малко не ми беше точно като в представата от 2009, щото се опитах да изритам майка ми да спи в спалнята, докато аз рева и се тръшкам с надути тонколони на двд-то, обаче в крайна сметка тя ме изрита да рева и да се тръшкам на компютъра в спалнята ;д а аз точно тва не исках, защото трябва 5 филма да гледам и да седя на някви твърди столове (чудно ми е как не си насиних... постериора ;д аз и без тва си сложих една купчина възглавници, че да ми е удобно), пък и никога не е късно мониторът да откаже, и без това доскоро си го правеше всеки ден. и искам официално да се извиня на компютъра, щото не съм го изтезавала толкова от доста време, чак ме заболя сърцето, като почна да бръмчи като старо балканче, когато пуснах еклипс към два. ;д

искам официално да се извиня на всички съседи или случайно минаващи по тротоара пияни в 4 сутринта, или общо взето, всички, които са чули мен или някоя част от филмите, (предварително се извинявам за масовото вживяване и лигня) щото бях усилила звука бая. ;д и не вярвам никой да не ме е чул как псувам бела и джейкъб, или slow-mo крещенето ми 'NOOOOOO' когато два пъти в ню муун едва не се взеха, или по-нататъшното ми вживяване на сцената под часовника (щото iT DOESN'T MAKE SENSE FOR YOU TO LOVE ME, i'm nothing but a human, i'm nothing -- bella, you're everything to me, everything *тука вече се мятам на леглото и почвам да рева с глас* и ох едЧО КОЛКО ЩАСТЛИВ БЕШЕ като я видя и тва цялото щастие смесено с лудост, изписано по лицето му, като казва 'you are here, god, you're alive' и сериозно, whoever says че няма актьорска игра в тия филми, can go die in a fire :)))) ИИИИИИИ после като ходиха при волтури, как я държа плътно до себе си) (и много мразя отчаяни бивши гаджета, дето не са искали да си късат с голямата любов, ма трябвало, и са супер обсебени от нея - ся чета 'къде беше?' и адам, ох, много ме вбесява тва момче, на духовно ниво никъде не е мръднал, само се е депресирал отвсякъде и реве за миа - обаче, ако ми кажете едуард кълън, ме избива лигнята и правя всякви изключения ;д 'i'm not actually breaking the rules. your father said i can never step through his door, but i came through the window - he's not going to forgive me easily. can you? because i honestly don't know how to live without you' uwuwuwuuwuwuw прекрасна обичаща луничка) ('you'd give up your life for someone like us - a vampire, a soulless monster.' 'you don't know a thing about his soul') (гледам ню муун за пръв път от 2 години... даже може да са и три, тъй че ми е позволено да се филмирам!), или как крещя 'НАПУСКАМ' по време на джейкъб/бела целувката (не ги обичам като са двамата, u see ;d) или как пищя I WANNA FUCK YOU AGAINST A WALL на едуард или на райли. ама повече на едуард. ;д и тъй нататък. много крещене и много подсмърчане беше, да. после що никой не харесвал здрач феновете. ;д

официално се извинявам и на организма си, щото стоях от здрач до зори (oooooooh see what i did there) будна две нощи, щото се натъпках със скапана храна и сега пуканки и на картинка не искам да виждам, щото хванах стомашен вирус и откакто почна зазоряване pt 1 ми се повръща, ама аз си мислех, че е щото бела пиеше кръв, дето приличаше на боровинков сок и вече след последния филм ме болеше цялото тяло, пък психически... психически пак бях направена на нищо, but yo, this is the best kind of pain. ;д и от два дни не знам кво да ям и лежа като котка.

и общо взето беше много хубаво, въобще не искам да се връщам към реалността и да си чета започнатите книги и тъй нататък, и в момента имам супер много муза да правя гифове, а фотошопът ми е на лаптопа у баба ми, тъй че утре, само да съм добре вече, и отивам. ииии не плаках толкова, колкото очаквах, ама треперих супер много (не е истина как знам как ще започне битката в бд 2, обаче треперя неконтролируемо, не е нормално просто), пък и плюс тва през последните 4 години поне едно 5 литра сълзи съм изревала само заради тия книги и филми, тъй че, да, сега съм пресъхнала. и ако не ме беше заболял така стомаха 6 часа спане по-късно, щеше да ми е ебаси якия спомен. ама не може всичко да е перфектно. ;д

отивам да се самоизмъчвам в tdt.

в гората беше много гадно и горещо, недостатъчно зелено и някак безатмосферно. не посмях да мина на саундтрака на ню муун. може би сега ще го направя, той може сериозно да ме носталгира. щото отгоре на всичко твърдях, че ще се депресирам, пък и сълза не съм отронила! снощи слушането на let me sign не се брои, щото ми се спеше, а на мен докато ми се спи, мога да рева на всичко. пък и не съм слушала саундтрака на бд 2, а и не съм го слушала от месеци, защото ми е като нож в сърцето. тъп и ръждясал. ;д ебаси мазохизма.
не можех и истински да се върна в 2009, май трябва да вадя дневниците. мхм. точно това ще направя. иначе не знам как ще напиша поста. само пускам ню муун саундтрака и почвам.

it all started with the story about the brown-eyed girl and the vampire boy who loved her endlessly.

2009.

здрач е четвърти юли. здрач е хорър филм. paparazzi на лейди гага. най-прекрасното лято, в което бях най-ужасна, щото никой не можеше да ме спре от това да седя и да говоря за 'здрач'. здрач е непрестанно слушане на саундтрака. здрач е let me sign. здрач е неконтролируеми сълзи. 'i can't make it go away, bella, but i'll make it go away' <3 като се замисля, здрач е прераждане. don't fucking laugh. имам две половини от живота си: животът ми преди юли 2009, от който помня само основните неща и откъслечни мъгляви спомени, и животът ми след юли 2009, и го помня с ясни очертания и ми липсва всеки път, щом моментът отмине. здрач е нещо, което никой не очакваше от мен. и аз не очаквах. здрач е гледане на филма всяка седмица с всеки възможен член на родата и приятелския кръг. не ги оставих на мира. 'как се казваше филма? изгрев? залез?' 'здрач, стринке.' здрач е ебаси следобедите с илиана 'не, няма да го ям тва, аз съм на... специална диета' 'мда, ядеш само боклуци' здрач е благодарение на илиана, защото нямаше да блогвам и да бъда човекът, който съм сега, ако тя (повтарям се, idc) не беше купила оня чипс и заявила 'ся не мога да го изям всичкия, щото кака и терито искат да ядат нещо, докато гледат здрач' и ако не ми беше пратила филма на флашката в оня паметен ден. ;д здрач е времето, в което бях най-близка с гергана. здрач е танцуване на bad на майкъл джексън в 9 вечерта, докато добрата стара дата бг ми тегли песните от саундтрака. здрач е танцът на i caught myself. 'кво значи, порязах себе си? кво значи?' 'имам пришка!' здрач е балетът с баницата. <3 здрач е здрач под вода. здрач е лигоч с деса. здрач e... отивам да вадя дневниците и да сверявам, тоя път сериозно. о, мамка му. най-важните даже не са ми тук, само епичния от ноември - декември 2009. нищо. стига ми. здрач е 'бикинки!' здрач е понятието за филм с участието на бате роби и кака кристен. не съм ги наричала така от 2010! здрач е тайно гледане на шъртлес снимки на робчо от снимачната площадка на ню муун. ;д здрач е очакване за най-голямата душевна болка за годината. щастлив мазохизъм. фенщина извън контрол. отвъд фен любов. много повече. здрач е криса, целодневно затворена у тях, за да го чете. излизаше само вечер, за да ми разказва какво е прочела. здрач е сестри здрачови. боли ме сърцето. <3 здрач е нещо, за което не можех да спра да мисля, колкото и да исках. здрач е кръщаване на котка бате роби и танцуване на let me sign с него. здрач е рандъм обаждане по телефона на деса. 'искаш ли да дойдеш у нас?' 'ок,  защо?' 'колКО МИ ЛИПСВАШ, ммммм, и начина по който нежно мееее обииичаш' 'ъ. ок. идвам.' здрач е неспособност да чета ню муун в края на август, щото просто се разтапям на гледането на 'ромео и жулиета', а деса ме подгрява и после разиграваме сцените в часовете по биология. а аз съм едуард. xD  "тя ми описваше едуард разсъблечен, а аз лежах на леглото и мрънках щастливо в знак на удоволствие." :D това не го помня, обаче ми го пише в дневника, значи се е случило. i'm an embarrassing kiddo. здрач е посредствена есен. с изключението, че аз виждам вампири и зад затворените си клепачи и съм извън ума си. здрач е портокалов сок, щото сме заблудени дечица и не различаваме манипи от истински стилове. ;д 'аз ще си поръчам един портокалов сок' и цялата маса се хилят като зелки, а сервитьорът ни гледа неразбиращо. ;дд здрач е деветнайсти октомври, и го помня много добре, денят, в който на деса й омръзна да й опявам за здрач непрестанно, вечерта, в която започнах да чета книгите. здрач е купуване на 'хай клуб' единствено защото може и да има десет реда статия, свързана с някой от здрачовите. и плакати, които ще сърцезавам, но не смея да залепя. здрач е причината да прослушам и да се влюбя в paramore. здрач е евентуално новолуние. новолуние е затвърдяващото 'ноември никога не е обикновен', ноември вече никога няма да е нормален и няма да е спокоен и няма да е същия. и няма да се размина без емоционална криза. новолуние е четене както не съм чела отдавна, четене, защото бях забравила, че обичам да чета. (жалко, че започнах да действам чак през 2012. или не. може би ако се бях сетила по-рано, щях да попадна на хубави книги и да ми дойде акъла в главата и нямаше да пиша тоя пост с такава любов сега.) новолуние е шоколад с ментови бонбони. и плакане, както не бях плакала от много време. и 'шоколад' на остава. <3 новолуние е гледане на филма с владито и деса от пиратски торент със скапано качество и испанско аудио. 'обичаш да целуваш готини вампиирии и да се зарибяваш с тъпи върколааациии!' ;д новолуние е плакане на филмов саундтрак, отново, както никога преди. новолуние е учене по география с герито, 'река конго се влива чрез естуар. тва трябва да го запомниш - естуар като едуард!' новолуние е притичване под дъжда със слушалките и satellite heart, звучаща от тях. новолуние е компютърната зала в петък след училище. саможертви в името на фен любовта. сънят на осемнайсти декември. аро пиеше кръвта на чалга певици, а едуард си ми беше любов, кво да кажа. ;д гледане на първия филм още със събуждането just because i feel like it. благовест eargasm-ва на let me sign, габриела сънува едуард заради мен, а аз пиша здрач хайку. ;д най-истеричната и вампирясала коледа и нова година. с най-умното нещо, което съм писала някога в дневника си, най-яките пожелания, които никой друг не може да ми измисли. xD изпуснах много неща. обаче цялата година беше здрач. не можех да си почина от него. и ми действаше едно такова шизофренично ощастливяващо. <3

в момента слушам i belong to you и плача. време беше.

2010.

здрач е първото нещо от първите минути на първи януари. здрач е първият ми форум, здрач форумът, който съдържа цял период от живота ми. още ме е срам от първите мнения. и някои не ги трия. ей така, да си ги има. здрач е деса, рисуваща ми бременна бела, бременен едуард и бременен бойко борисов. здрач е отвратителната ми поезия, която не спрях да пиша цяла година. която даже не беше поезия! здрач е конфликти с алтер егото ми, едуина. ;д здрач е СЪНИЩА, СЪНИЩА, СЪНИЩА. психическото ми здраве се крепеше на здрач сънищата. здрач е I'M OBSESSED OF TWILIGHT!!!!, трайна травма и излагане пред чужденците. ;д здрач вече е евентуално затъмнение. здрач е първото ми онлайн приятелство. дванайсти март. 'не знам дали ще ми повярваш, ама се казвам изабел и ми викат изи или бела' и как си пишехме по цял ден и тя не ме пускаше да си ходя. ;д помня още. всичко помня. здрач е amazing на inna. здрач е първите ми прочетени фенфикшъни. тринайсти май, и васи, ако не беше ти, щях да остана необразована. ;д if you think i'll leave then you are wrong 'cause i won't stop holding on и първата ми душевна мъка от фенфикшън. здрач всъщност е и remember me щото сърцето ме боли по приблизително същия начин. здрач е TF форумът, здрач е това, което ме доведе до мушки, скорпиончестото ми пони-чихуахуа <3 и мамка му, вие може да не ме помните, ама аз помня всеки човек, с който съм си писала в интернет, и сте ми оправяли настроението толкова много пъти. дори и вече да нямате и блед спомен. ле, гери, силве, поли (още се сещам как ти пях здрач кавъри на слави трифонов ;д), криси (мисля тия дни да бъда крийпър и да ти пиша тбх, че все те мяркам по социалните мрежи. още се сещам как се запознахме - имах те в скайп в продължение на 654876 месеца и все се канех да ти пиша и ти взе, че ми писа първа ;д), биби, стеф, рали, цвети, и всъщност да, сигурна съм, че пропускам хора, ама те тъй и няма да видят тоя пост, соу ;д и ако не беше здрач, нямаше да срещна мушки, и тя нямаше да ме познава, за да ме навие да блогвам, и нямаше да пиша това сега. нямаше да изпиша всичките тези стотици постове. здрач съм аз. здрачката. затъмнение, с гадно качество, и много въздишане и нерви и перфектното нещо, което да допълни лятото. затъмнение е предизвикване на сънища с 'heavy in your arms'. ако не беше затъмнение, нямаше да науча за нея. не и преди да стане мейнстрийм. здрач бяха безкрайните летни чатове в дискусията с белс и васи и любовни песнички за робърт патинсън. ;д да не говорим за шофирането ми. васи знае най-добре. ;д

здрач беше завръщане през ноември след пет месеца затишие. здрач вече ставаше зазоряване. зазоряване беше горещ въздух и прекомерен daydreaming. зазоряване беше това, което създаде сегашното ми аз. не толкова слънчево, но все така ненормално. ;д

2011.

здрач ме навести чааак през април. здрач беше зазоряване. зазоряване беше перверзни песни на риана. беше хубаво. ;д зазоряване беше танцуване като полудяла, зазоряване беше инцидентно блъскане в стени, зазоряване ми течеше във вените и го предчувствах (не, сериозно, предусещах всеки път, когато изтичаха нелегално сцени ;д)

мислех си, че ще издържа повече от шест последователни месеца, като не зачитаме въпросния април. и тогава здрач ме превзе наново през юни. беше чупене на легла и много слънце. беше judas на лейди гага, беше мтв наградите, беше най-прекрасната атмосфера от месеци насам. зазоряване ми беше като дрога цял юли. зазоряване ме подтикна да се опитам да напиша фенфикшън. не се получи, има десетина глави и са само лимонки, но още пиша! зазоряване ми оправи настроението на рождения ми ден. зазоряване ме държа в еуфория, лятото на бургас <3 зазоряване ми събуди любовта към гушкането. зазоряване ми обърка сърцето. and in the morning i'll be with you but you will be a different kind.

зазоряване е целия ноември. с цялото треперене и всичкото плакане. и музиката. и губенето в търново. зазоряване е пламък, която ме изгаря отвътре, обаче ме съживява и ме кара да се вълнувам, да полудявам напълно. имах нужда от това. you're like a drug that i just can't quit, i give you up and it makes me sick. и смях през сълзи. допълнително осъзнаване доколко съм си инвестирала в живота в това.

2012.

открих twilight dream team. което ми даде нов поглед върху историята. което ме прави до известна степен тъжна, защото първоначалните ми чувства и атмосфери, породени от здрача, са си нещо съвсем мое, и сегашните са ми един вид крадени. втора ръка. здрач пак беше танцуване и блъскане в стени, i'm thankful for the fanfictions.

четвърти юли. здрач е четене рано сутринта в гората, винаги съм искала да го направя <3 най-хубавия ми ден от цялата година.

фендъмът за пръв път ме разочарова толкова и ме съсипа. но нищо, аз искам да помня само хубавите неща. пък и се научих да не ми пука толкова, защото е откровено глупаво.

зазоряване отново превзе целия ноември. цяла есен беше първата мисъл, с която се будих рано сутрин. колкото и да не ми се излизаше, колкото и да не ми се вършеше нищо и да нямах мотивация 'надигни се от това легло, мамка му, трябва да ги изкараш тия няколко седмици до 17ти ноември' и тогава дойде 17ти ноември. и ме изпи до капка. изплаках си очите до капка. отново не плаках в киното, обаче владито и мирка плакаха вместо мен, а аз си наваксах на другия ден. сигурно защото ми трябват поне 12 часа да осъзная нещата. и аз не плаках, аз ревах, аз се покъсах от рев през целия ден, защото се очаква от мен да свикна, че нещо, което е станало част от мен (и въобще не ми пука за колко глупаво го смятате), което ми е спасение от всичко, просто вече е свършило и отминало.

2013.

още ме е страх да свикна с мисълта. а повече ме е страх, че ще свикна без да разбера. че до края на тази седмица ще отмине. този път наистина. през януари препрочетох последната книга с цел да спра да се стряскам от мисълта и да свикна, а стана точно обратното. и... ох, обърквам се от собствения си поток на мисълта. ;д аз си я разбрах, това е важното. ;д освен всичко мисля, че ~музикалната ми криза започна с постепенното отърсване след последното препрочитане на книгите. и ако наистина свикна с липсата и оставя всичко да отмине, най-продължителната ми мания, довела ме до най-готините хора и дала ми най-прекрасните спомени, отделно превърнала най-наивната и красива банална любовна история в част от мен (още се чувствам, сякаш героите са хора, които съм познавала, нямате си наидея колко близки си ги чувствам), съвсем не е изключено да си изгубя и цялата платонична любов към музиката...

четири през нощта е и вече не мога да говоря смислено, минах през 4 години за 4 часа и се чувствам изпита. и понеже още не смея да слушам саундтрака на бд 2 (утре може да се престраша), слушам dancing на elisa, което пък все едно не ме измъчва достатъчно. 'so i put my arms around you and i hope that i will do no wrong; my arms around you and i hope that you won't hurt me; my eyes are on you and you can see that i can't stop shaking. i'm dancing in the room as if i was in the woods with you, no need for anything but music, music's the reason why i know time still exists'

4 през нощта, а аз не мога и да мисля нормално. да взема да си обобщя всичко, дето ми е на ума в едно изречение, а? от една страна искам всичко да отмине, защото знам колко тъпо и детинско звучи, че най-посредствения и намразен романс ми е толкова важен и ми е началото на толкова много неща и може би е време да го надрасна, обаче от друга страна, аз да се отърся изцяло от здрач звучи като да си отрежа ръката. даже и не очаквам някой да ме разбере. ох. звучи ми някак непълно, но да.

то пък наистина стана cryfest. ;д отивам да си взема кърпички и лягам. утре ще съжалявам, че съм написала тоя пост.

(тоя мийм ще го кача във всяка възможна социална мрежа днес, щото съм си го правила сама за кавър на най-романтичния микстейп евър *вижте анотациите, щото са много важни, показват се като се мине с мишката върху траковете под корицата ;д* и общо взето описва живота ми през последните 4 години)

ЧЕСТИТА МИ ЗДРАЧ ГОДИШНИНА FUCKING YAY, зася само габриела ми я честити, щото я накарах, ама и не очаквам някой да се засили. ;дд

и съм особено сдухана, защото не мога да го избия истински на носталгия. сигурно защото си служа само с музика, пък последните месеци ми се намали чувствителността към нея. снощи си лежах в леглото и слушах eyes on fire и откровено се ужасявах, защото не можех да се потопя изцяло в атмосферата. беше ужасно. и като цяло сега много ме е страх, че плановете ми цял ден да слушам саундтраците и да се тръшкам и да рева (евентуално ;д) може въобще да не се осъществят, понеже въобще няма да мога нищо да почувствам. (допреди няколко месеца с мъка се опитвах да се отърва от здрач атмосферите, ся се мъча да ги върна, i just) ама няма пък. ще стане. със здрач винаги става. и ме е яд, защото при мен има едно решение за всичко. и под всичко имам предвид всичко. 'имам някакъв проблем - ще се изолирам и ще чета първата книга!' просто... някак си щом я отворя и прочета 'защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш' всичко около мен се разпада и губи значение. в първата книга има нещо просто. чета я и ме кара да чувствам, че всичко е наред. че няма нужда да се тревожа за нищо и да бързам за никъде. и най-важното, превзема ме цялата и почти успява да ми върне 2009. и ся кво? дадох си здрача на владито да го чете, а тя сигурно е на втора глава, щото, цитирам 'оФ мн бавно се развива действието' (тва го каза като беше, ъ, на десета страница? най-много.) извИНЯЯЙ ама поне не е половината изплагиатствано от хари потър!1 реплики с цел защита на ниво втори клас, мда. и ся я бичфейсвам от другия край на града, щото едва ли е минала и петдесета страница, а аз тука имам жизненоважна нужда да я разлистя и да я подуша и да се поцепя от рев на 14та глава щото яко мейнстрийм романтика. 'носи оковите, вече съм твой затворник', а ръцете му се сключиха около моите китки. може да се дразня от тривиални дразнещи романтични неща, обаче за здрач правя всякви изключения. необяснимо е. ;д
ии да. 4 години си попилях сърцето по измислени герои, but it's ok because i really enjoyed the pain. ;д и сега се чувствам отвратително, защото това беше единственото останало нещо, което истински можеше да ме развълнува. един двуминутен трейлър го преживявах по три дни (минимум!)
хубаво. като може, ще го направи и днес. ще изслушам петте саундтрака, ще си намеря да прочета старите дневници (най-вероятно ще умра от embarrassment, ама) и ще се опитам още 2 дни да задържа чувството, и в неделя през нощта ще гледам петте филма един след друг. мда, ще си умра. ;д

отивам да се разхождам сама като пълен лонър (и заклет туайлайтър) из гората, само дето е прекалено горещо и недостатъчно зелено, ама... уел, няма пълно щастие... а като се носталгирам на макс (да не мислите че щяхте да се отървете само с това?) ще напиша дълъг и не толкова лигав емоционален пост.