instead of being sixteen and burning up a bible - feeling super, super, super suicidal

внася ми се някаква промяна. а не мога да спра да тъпча на едно място.
...
още не мога да слушам музика. не знам колко месеца минаха и ще се побъркам вече. искам си музиката обратно. да си я обичам пак и да ми е на фон винаги. сега седя на тишина толкова често, че е плашещо.

- не само твоите чалгии не мога да слушам, вече нищо не мога да слушам. ще откача, човек. почти всяка песен, която си пусна, ме дразни ужасно много.
- влизаш в пубертета.
- колко още да влизам?
- вече си в тая фаза, в която мразиш всичко.

на габриела малко от малко й влиза акълът в главата от време на време. малко, колко да е. ;д

поне си чета активно. ама аз поне да четях нещо, което на мен ще вкара акъл в главата, ама... да, не се отказах от ловците на сенки, реших всичките да ги изчета. как е възможно стилът на писане и атмосферата толкова да ме дразнят, а същевременно толкова да се привързвам към героите и да ме удрят право в имоциити? ;d i blame jace wayland.

и... да. искам промяна.
миналата седмица пък се бях отчаяла яко и бях стигнала до извода, че блогването не ме удовлетворява вече. и реших новата ми промяна да е оставяне на блога и възобновяване на хартиения дневник. е... отказах се преди да изпиша първата страница, защото самите ми думи лъхаха на депресия. такова пилеене на хартия! електронните дневници поне не убиват дървета.

и общо взето сега съм супер дезориентирана и ирационално тъжна
и постоянно нацупена
освен тва днес фейлнах по химия и съм двойно нацупена
типичен moody тийнейджър и сама си се дразня
и идва лятото, а аз, естествено, съм си все така сдухана и не го и усещам. и половината ми приятели почват работа, ама сори, аз ще се образовам. демек, ще си седя у нас, ще гледам филми, ще наваксвам сериали и ще чета young adult книжки и ще рева по тях пред невинни хорица в интернет.

а, и съм си харесала нов телефон. ;д