забавно е, защото в един момент толкова се бях вкарала във филма тоя следобед, че бях на път да си направя нов блог за поезия. don't make it worse, chocky, don't make it worse. и ми е до голяма степен забавно, че въобще го пуснах тук.
защо го пуснах в блога? никой не знае. накрая сигурно ще ме ядоса и ще го изтрия.

както и да е. важното е, че седнах и написах actual стихотворение след 2 години мразене и самокритичност към собствените си писаници. за да си намразя новото написано 2 минути след като го завърша. но съм, да, горда, защото едно стихотворение го пиша за средно един месец - още имам един bedward au в стихове, дето много си го обичам - сигурно защото никога не съм го поствала и завършвала 'официално' - дето го почнах през... началото на 2011? и още не съм се отказала от него и се чудя какъв witty завършек да му дам и звучи супер красиво и римите са ми найс и hgfkjhvfgk.h но не смея да ви го покажа, защото тогава най-вероятно, както обясних, ще спра да си го харесвам. :с

и имаше нещо от рода на
'- защо всички решения ни се струват правилни,
когато слънцето залезе?
- защото тогава са слепи очите ни.
не различаваме правилно и грешно.

ще те убеждавам в решенията ти, ти не говори.
- остави ме със спомените ми,
оставило е в мен следи.'

uwuwuuw
гордост ми е, k
и после имаше кют неща, включващи натискане и role swap. пък ме мързи да си включа флашката, че да си намеря файла и да си припомня какво съм писала, пфу.

***

иначе, щях да пиша дълъг пост за тва как пак ми се влоши здравето
ама то после се оправи
и ся пак се разклати
и
абе, я по-добре да не казвам как съм, щото ще се урочасам и да тичкам до камината да си пия капките мента.

тепърва отварям врати
със брави ръждясали.
поглеждам в главата си и
виждам разпилени думи.
взирам се в огледалото,
но не виждам себе си.

изгубените късове на душата ми –
ще ги намериш ли?

ще залепим ли
счупените стъкла
от идентичността ми;
и ще можеш ли да гледаш
пукнатините им?

нов цвят на кожата ми
ще оцветиш ли?
нов блясък в очите
ще ми нарисуваш ли?
въздух в дробовете ми
ще вдишаш ли?

ще ми построиш ли
душа чисто нова
и ще я укрепиш ли
с нова воля?

сърцето ми, сред руините,
ще го намериш ли?

да ме преустроиш,
(без сам да се срутиш)
ще успееш ли?


22.10.2013

това винаги ми е била главната цел в живота, actually.

*мани са съсипваш ми живота*

*селянин*

*shtsksm tbh*

*SHAKE FOR ME GUUURL I'M GONNA BE YOUR BACKDOOR MAAN*

*I'M GONNA GIVE YOU MY LOOOVE*

*chokes*

you know what we haven't done in a very long time?

tHAT'S RIGHT (първоначално без да искам написах tight. но да, tight също.)

THE FANGIRL TALK. щото ми е полезен за психическото състояние и метаболизма.

та така де, днес направих огромната грешка да прекарам повече от един час с гергана. което ще рече - пълна лигня. пък тя тръгна да си прави спагетини на котлона у баба ми и след като пишеше 'налейте 300 милилитра вода', тя наля поне един литър и после си вади спагетините от тигана с цедка за чай. пък узунов пак ни видя и дойде да ни се кара, че участващите в проекта не си говорим и не сме научили и едно хоро. ;д сценария на програмата пък е почти готов, щото аз го пренаписах. ;d

та така де, днес нещо не ми е добре, по химия само от слушане за въглеродни молекули ме заболя главата и ме боля на почивки цял ден. в 6 следобед легнах и да спя и още ме боли. пък за по-голям кеф тръгнах да разказвам на герито и анабела защо имам нервен стомах, в резултат от което и той тръгна да ме свива. весела история. пък не знам дали е от това, ама оня ден стана три месеца годишнина от здрач маратона ми, евентуално причинил стомашния ми вирус, евентуално причинил ми нервен стомах, и един бог знае защо, точно тогава щях да експлодирам от желание да риуочвам филмите и да се филмирам и да подсмърчам тъжно. и да препрочитам книгите и да цитирам влюбено цитати на глас. сега не знам дали да се радвам че тва продължи само около половин час?

и, понеже фотоапаратът ми е отишъл вече на кино, и в двата сервиза ни препоръчаха да се купува направо нов, пък същия като моя модел май няма вече в наличност в българските сайтове (мразя си живота jfc)... така де, с чичо ми бихме път до габрово, за да ни кажат да си купим нов (kjhsdugbl ще се гръмна просто. точно ся, когато ми трябват пари за англия и фотоапарат щото забележителности. ама голям късмет имам.), след което се разходихме до кауфланд, където видях един човечец да разглежда списанията на рафтовете за списания(???) и едвам не си върнах фреша, дето си пиех в момента, като забелязах, че на задната страница беше рекламата. на. диор. с робърт патинсън.

новата версия на мен изразява привличането си с прилошаване. ;d

вижте ся, може да са се променили много неща откакто навърших 12 досега, ама едно е сигурно - никога няма да се откажа да droolвам по робърт патинсън и да му включвам определени черти в комплексната ми идея за 'teh perfect guy'. ;д и беше голям пропуск, когато излезе рекламата на диор, пък аз не написах пост. е, да, сигурно не го направих, защото щеше да е само капс лок, 'мани са', 'ох хормоните ми', 'съсипваш ми живота' и много гифове.

та, говорим си с герито и анабела за весели неща като прилошаване, припадъци и проблеми със сърцето (и трите болни и сакати), след което стигаме до великия извод,

'крисе, ти ако някога видиш робърт патинсън на живо, сигурно ще се изповръщаш върху него'

'от любов!'

и че отивам в англия само за да намеря билборд с рекламата на диор и да се снимам за инстаграм пред нея. ;д

fangrirl talk-а нещо ми се загуби из поста май. обаче трябва да тичкам да пия хапчета за глава и да уча тепърва. what has my life become.

кон.

тъй, има някакво развитие в живота ми. ама просто не ми се пишеше в блога. това не е на добре.

okay, fucking okay, училището не е чак толкова зле. сигурно защото още не е почнало реалното учене и още не знам дали съм фейлнала по химия и география. и като изключим разни странични фактори, ама айде, да не се повтаряме.

абе, почти всичко е ок. едно такова, тихичко е, със тихички гръмотевици някъде отвъд мислите ми. нито ми е като по вода, нито имам някакви непреодолими проблеми. проблемите изискват отговорности де, а аз такива гледам да не поемам.

имам малка identify crisis. идк, останала съм без съществени хобита, един вид. да го кажа по тъмблърски, нямам си вече основен фендъм. нито любима група или квото и да било. i need something to define me. взех си и почивка от тъмблър и открих, че всъщност наистина съм неосъзнат хипстър, защото, доколкото се разбирам, ми стана безинтересен защото стана твърде популярен и вече си нямам виртуална нарния. и да, като цяло май ми дойде (пре)достатъчно и няма с какво да ме зарадва и впечатли.

пристрастих се към овесени ядки и успях да си контролирам донякъде подсъзнанието. мда, между двете споменати има връзка. ;д та, толкова съм концентрирана, че вече почти успявам да спра да си внушавам, че ми е зле на стомаха и тъй нататък. омитам една чаша с овесени ядки с кисело мляко и си излизам, без да си и обръщам внимание на параноята.

почнах да си правя видеодневник, защото някак не ми е хубаво да пиша тук вече, както казах. и знам, тъжно е. не знам как стана. но да, ето ме, пиша. скучни неща, но пиша. и да, общо взето най-вероятно щях да си правя видео, обаче, щото съм копеле с късмет, си счупих камерата. докато падаше. от два метра височина. с обектива надолу. просто гледах как пада и умира и нямах достатъчно бързи рефлекси да го хвана. тъкмо месец преди най-много да ми трябва заедно с парите, които ще струва ремонта...

иии да, пазих си го за най-накрая.
GUESS WHO IS GOING TO ENGLAND? аз, много ясно. :D
и въобщеееее... не го асимилирам съвсем. like, неентусиазиран към нищо човек да изкара такъв късмет да отиде в англия? АМИ ДА.
цялата история покрай тва може би си заслужава свой собствен пост, ама кой ти има време за тва...


значи, почна се още от първия ден на училище - извикаха всички, които са заинтересовани от идеята, да отидат в третия английски при узунов и ментова след часовете. и се изсипаха 20 човека, да, въпреки че могат да минат десет, мда. англия, платен транспорт, платен престой, окей. ама само дотам. узунов ми уби коня (новото ми любимо животно obv е кон. изтървахме коня, отиде коня в реката и тъй нататък.) с думите 'трябва да сте убедени, че ще сте много активни в тоя проект' (insert постоянния му ухилен-от-ухо-до-ухо expression. аз си мисля, че е роднина на емо чолаков. майка ми предполага, че сигурно взима нещо. ;d) и после като ни казаха условията за участие, щях да умра. есе на английски по някакви невъзможни теми. до 4 дни. (за повече точки можеше да тръгнем да правим и уебсайт, фейсбук страница или лого + слоган, ама аз за тия неща нито имам талант, нито желание, тъй че) а аз, дето едно едва приемливо есе го пиша по една седмица, се очакваше да напиша добро есе за 4 дни на тема, дето даже не я чувствам. то и не стана де - след като трябваше да го пратя до полунощ в петък, го писах от осем до десет вечерта (пак във въпросната петък вечер) и докато го пишех, звучеше сносно, обаче накрая го прочетох, отчаях се, съвсем сериозно си го пратих с прикачена картинка на 'i tried' звездичка и си казах 'отиде коня в реката'. в сряда и четвъртък, всъщност, вече бяха започнали да ме напускат всички надежди, че ще мина и че въобще ще мога да напиша нещо, обаче като разбрах, че другите вече са почнали, че и са си завършили есетата, се ядосах и си казах 'ако те могат да минат, значи и аз мога да мина, специална снежинка съм все пак' и... да. есето ми (на тема 'we are heroes: we're forever struggling for something far away, and trample upon the fragrant violets as we go', и ако тая фраза я чуя още веднъж през живота си, ще наръгам някого.) беше най-клишираното нещо, което някога съм писала. дорева ми се, като го прочетох.
ама мина ли? мина. сигурно щото съм специална снежинка. ;d
втория етап беше да се събере учителския съвет и да реши от всички, писали есета, кои десет ще минат. и аз пак не бях доволна, като минах, ама както и да е. ментова ни вдигна в осем сутринта да пишем мотивационни писма, гласящи 'какво очаквам от тоя проект и какво мога да дам' пък мен не ме бива да лъжа, тъй че писмото ми беше до голяма степен нещо такова:

буквално, писмото ми съдържаше неща като 'i might not be very social' и 'well, i haven't participated in any other projects but i hope i get approved for this one' и общо взето се крепеше на 'i've been studying english since i was 8 and i really want to practice it tnx', след като нито участвам в извънкласни дейности, нито имам полезни таланти, нито обещавам да съм активна. сигурна съм само в знанията си по английски, пък даже не знам дали ще съм толкова сигурна на път обратно към българия. ;d

но, да, о, да, след два дни вече знаех, че ще пътувам за англия; след още пет - бяха ни оправени документите и резервирани самолетните билети.

малко се постресирах по едно време като ни говориха за ангажименти и отговорности, щото аз = мързел и безотговорност, пък и аз не искам да ходя на обмен, аз искам да ходя на екскурзия, ама вземам каквото имам. ;d

8 дни и 8 нощувки в бирмингам, които започват от девети ноември, ще ни настанят по къщите на ученички от училището, с което ни е обмена. ще ни разкарват наляво-надясно, ще им присъстваме в часовете по английски, ще ни водят по забележителности като родното място на шекспир, въобще ще сме насам-натам постоянно, аз си мислех, че ще мога да си седя на тихичко от време на време и да си говоря с момичето, при което ще ме разпределят, ама доколкото разбрах, 'няма да имаме никакво време за почивка'

училището е девическо, с най-голям процент мюсюлмански ученички, което ми е ок, обаче постоянно ми повтарят и натякват, че са 'много консервативни' и 'възпитани по много различен начин', окей де, окей, разбрах. ясно, няма да мога да си изнасям ядосаните феминистки монолози и да им пея sex yeah (before you narrow your eyes ask google for the lyrics of said song), обаче ако се окаже, че ми се падне мацка, дето не се интересува от поп култура, i quit. [тук обнадеждено поглеждам туитър профила на ханан и се надявам да ме разпределят при някое разговорливо кюти като нея] трябва да си говоря за нещо с хората, все пак. неловко ми е да се изчерпам с 'кво работят вашите'. ;d

и, all in all, 8 дни ще ни разхождат и ще си усъвършенстваме английския уж, след което идва нещото, дето го чакам и което ми държа ентусиазма въобще да участвам - два дни и половина в лондон. ще обиколим по-евтините и безплатните атракции, паметници, забележителности, ШОПИНГ С БИВШАТА МИ УЧИТЕЛКА ПО АНГЛИЙСКИ, КОЯТО РАБОТИ ТАМ, (material girl.mp3) две нощувки в хотел, мирка и миша вече ме поканиха да съм в една стая с тях, тъй че не съм съвсем забравено... и на 20ти се връщаме в българия.

иии... наистина не мога съвсем да го повярвам. аз. в англия.

това, дето вече наистина ми беше проблем, бе, че трябваше да измислим някаква арт програма за пред англичанките. и узунов ентусиазирано ни говореше как всеки ще даде предложение и на практика програмата ще е обща идея, пък накрая миша измисли всичко, докато ние кимахме. ;д
та така, ще проследим историята на една мейнстрийм българска млада заформяща се двойка (в началото искаха всички да сме с носии, добре, че се сетиха, че имаме ограничения за багаж, phew), в главните роли - миша и радослав от девети клас, като включваме изпълнения на народни песни, тропкаме две хорца, а някой, който не съква в процеса на говорене на какъвто и да е език (визирайте някой освен мен), ще обяснява кво, аджеба, става, пък отделно и ще им покажем презентация за българия/трявна, колкото да знаят от кое забутано място идваме. и съм много доволна от тая работа, защото се иска само да науча дунавско и право хоро (правото май го знаех??? кой да помни), да направя три слайда от общата презентация и да редактирам сценария на програмата, който мира и миша пишат сега.
и беше малко мъка, докато си разпределим всички по една тема - поне за мен де, защото 'измислете някаква тема и някакъв начин, по който да представите родния си край!11' гайс, аз не искам да си представям родния си край. имам предвид, не се сещам за особено хубав начин, по който да представя българия. камо ли да я хваля. искам да отида в англия просто, кво толкова...
всъщност, мога гордо да представя киселото мляко!11 което всъщност сама ще си изям с овесените ядки, които ще съм си донесла оттук. мхм.
и само да не забравим коронната фраза от ментова: 'те там вече имат голям опит с разменните начала, щото са приемали вече ученици от африка', и тъкмо днес си говорих с владито и деса и миленка за тва и как сигурно с пристигането в бирмингам ще са тип 'if you're from africa... why are you white?'

пънът малко не ми се получи, ама здраве да е. аз лягам, щото пих натурален сок и впоследствие открих, че срокът му е до 11ти септември, тъй че е по-добре да съм в безсъзнание преди да ме е догонила параноята.