събота, 24 август 2013 г.
[изкарва клавиатурата и се прозява]
каня се да пиша тоя пост от точно една седмица. мда, евентуално се събраха неща за разказване, обаче едва ли ще си спомня всичките. както и да е.
дневникът на една мацка със стомашен вирус посред лято
щото, нали постоянно разправям колко много обичам бургас и как получавам пристъпи на еуфория когато ми предстои да ходя там. е, ама тая година ми остана само еуфорията от пътуването. която пак беше малко, защото - fuck you, нови магистрални отсечки - не знам дали наистина беше така или просто съм тръгнала с различна нагласа, обаче пристигнахме за вбесяващо кратко време. like, три часа и малко отгоре. пък аз съм толкова сбъркана, че се въодушевявам от процеса на пътуване много повече отколкото от евентуалното прекарано време в самата дестинация, и да, бях ужасно, ужасно разочарована.
и бургас ме разочарова, защото ако допреди няколко години ме пратеха на плаж или басейн, можех да седя два часа във водата и да не ми омръзне, пък сега с мъки можеш да ме вкараш там. май най-накрая установих, че бейзъкли няма какво друго да правиш във един воден басейн, освен да си демонстрираш уменията по плуване, а аз никакви ги нямам. е, може и да възмущаваш пенсионерите като се натискаш с гаджето, ама аз и такова нямам. ;d
освен това на централния плаж вече дават безплатни шезлонзи и чадъри, но тъй като са по-малко от летуващите, борбата за тях е на живот и смърт. ((may the odds be ever in your favor because suNBURN IS CATCHING!)) или трябва просто да се изтърсиш там в седем сутринта. тъй де, на мен я родата, докато отиваха по-рано, ми запазваха шезлонг, я изкарвах късмет и тъкмо като пристигах, някой друг си заминаваше и освобождаваше шезлонг и затова четири от петте ми ходения на плажа бяха прекарани в предоволно излежаване на шезлонга под чадъра.
в общи линии, през всичкото останало време вървяхме пеша докато не почнех да не си чувствам краката, аз въздишах влюбено пред витрини, ходих на събрания с родата ((едно от които бе прекъснато от СРУТВАНЕ НА ТАВАНА, буквално, а второто от мен, обявяваща, че ми е извънредно зле на стомаха и някой да ме прати в спалнята да си полежа и да си преосмисля живота. тогава ми пратиха николай да ми прави компания и да си лафи с мен, и той, общо взето, ми каза да си преустроя психиката и да се запиша да спортувам /бъркаш човека, сори/ и ми разби мечтите, демек 'спокойно, не само в трявна, навсякъде хората от нашето поколение са затъпяващи и не стават', wow great. впрочем, мога да кажа, че съм навита да ходя на плуване, ама нЕ МОГА ДА ПЛУВАМ /няма да дам на никого да ме учи. nobody crosses my dance space./ или пък на йога, ама тук няма къде да се запиша. а и да намеря, а) в компания от 30-годишни хорица ъгх не; б) групови събирания ЪГХ НЕ.)) и мрънкане от моя страна да ходим до поне единия мол най-накрая. ;д първото ходене беше саботирано отново от стомаха ми, обаче втория път вече не се отказах - болки, не-болки, не ми пука, отивам в мола. ;д и там стигнах до две съществени заключения - първо, аз съм ебаси материалиста, и второ, шопинг терапията is a real thing. някво, колкото и да ме болеше всичко до влизането в мола, с престъпването на входа на bershka ми отмина всичко. ;д та така, поохарчих се значително за дрехи (i'm not even done yet), купих си и старбъкс (!!11!) (only tumblr shams will understand!) и го пих три дни, ама важното, че си пазя чашата. xD
но да, във събота вече не ми се ходеше никъде, освен обратно вкъщи, щото ми беше нацупено и омръзнало и, разбира се, болеше ме стомаха. в колата пък си дочетох 'създадена от дим и кост' на лейни тейлър (след като си я бях взела още на тръгване и си я четох всеки ден на плажа) и просто се съсипах от рев. роднините сега сигурно си мислят, че съм мръднала тотално. обаче, мамка му, беше толкова хубава, и начинът на писане, и краят, боже, краят. та така де, май си имам нова любима книга, ако имаше повече артове и фендъмът беше по-голям, можеше да ми е и новата обсебеност (след като цялото тва нещо със стомаха ми се случи по време на twilight маратона, го приемам като знак от боговете. ;д), но да, чакам да се популяризира още.
и сега си пилея последните дни от лятото, което така и не можах да възпрема като истинско лято и даже се отказах да чета повечето книги от списъка за училище, защото след 'daughter of smoke and bone' и с дуло на пистолет срещу главата ми не можете да ме накарате да дочета нещо, което не ми е интересно.
ходих и при личната лекарка, защото със тоя стомах се побърках вече, тя ме прати на гастроентеролог в габрово, аз отидох и вече не знам какво очаквах, щото леля ми от бургас ме стресира, че може да имам гастрит и прочие. тъй де, гледаха ме на видеозон. и кво?
всичко ми било наред.
тва не пречеше да ми сложат диагноза и да ми изпишат хапчета за 30 лева. и по абсолютно никакъв начин не пречеше на майка ми да ме овика и овика, че само си самовнушавам неща, а баба ми да реши, че въпреки, че ме гледаха на видеозон, повтарям, че аз все пак имам някаква повреда. ;д
- ми на листа ти пише 'синдром на раздразненото черво', то е раздразнено по някакъв начин!11!
- мдае, аз нали пия хапчетата по три пъти на ден
- ама на някакво черво преди стомаха имаш нещо, щом те боли
- ъъ, преди стомаха няма черва?
- ми какво има?
- хрАНОПРОВОД?
- ми след стомаха кво има?
- дванайстопръстник?
- ТВА Е ТО! СИГУРНО ТИ Е РАЗРАНЕН ДВАЙСТОПРЪСТНИКА (bai)
- омг, гледаха ме на видеозон и нямам нищо...
- МОЖЕ И ЯЗВА ДА ИМАШ
- ... *напуска отчаяно стаята*
та тъй де. весели истории.
сега ми предстои да отида до пловдив и да се видя с мушки и с това ми е зает ума. и стискайте палци, деса ако не ще, поне милена и владито да ги пуснат с мен. и да. more updates on my life coming soon. i guess.
каня се да пиша тоя пост от точно една седмица. мда, евентуално се събраха неща за разказване, обаче едва ли ще си спомня всичките. както и да е.
дневникът на една мацка със стомашен вирус посред лято
щото, нали постоянно разправям колко много обичам бургас и как получавам пристъпи на еуфория когато ми предстои да ходя там. е, ама тая година ми остана само еуфорията от пътуването. която пак беше малко, защото - fuck you, нови магистрални отсечки - не знам дали наистина беше така или просто съм тръгнала с различна нагласа, обаче пристигнахме за вбесяващо кратко време. like, три часа и малко отгоре. пък аз съм толкова сбъркана, че се въодушевявам от процеса на пътуване много повече отколкото от евентуалното прекарано време в самата дестинация, и да, бях ужасно, ужасно разочарована.
и бургас ме разочарова, защото ако допреди няколко години ме пратеха на плаж или басейн, можех да седя два часа във водата и да не ми омръзне, пък сега с мъки можеш да ме вкараш там. май най-накрая установих, че бейзъкли няма какво друго да правиш във един воден басейн, освен да си демонстрираш уменията по плуване, а аз никакви ги нямам. е, може и да възмущаваш пенсионерите като се натискаш с гаджето, ама аз и такова нямам. ;d
освен това на централния плаж вече дават безплатни шезлонзи и чадъри, но тъй като са по-малко от летуващите, борбата за тях е на живот и смърт. ((may the odds be ever in your favor because suNBURN IS CATCHING!)) или трябва просто да се изтърсиш там в седем сутринта. тъй де, на мен я родата, докато отиваха по-рано, ми запазваха шезлонг, я изкарвах късмет и тъкмо като пристигах, някой друг си заминаваше и освобождаваше шезлонг и затова четири от петте ми ходения на плажа бяха прекарани в предоволно излежаване на шезлонга под чадъра.
в общи линии, през всичкото останало време вървяхме пеша докато не почнех да не си чувствам краката, аз въздишах влюбено пред витрини, ходих на събрания с родата ((едно от които бе прекъснато от СРУТВАНЕ НА ТАВАНА, буквално, а второто от мен, обявяваща, че ми е извънредно зле на стомаха и някой да ме прати в спалнята да си полежа и да си преосмисля живота. тогава ми пратиха николай да ми прави компания и да си лафи с мен, и той, общо взето, ми каза да си преустроя психиката и да се запиша да спортувам /бъркаш човека, сори/ и ми разби мечтите, демек 'спокойно, не само в трявна, навсякъде хората от нашето поколение са затъпяващи и не стават', wow great. впрочем, мога да кажа, че съм навита да ходя на плуване, ама нЕ МОГА ДА ПЛУВАМ /няма да дам на никого да ме учи. nobody crosses my dance space./ или пък на йога, ама тук няма къде да се запиша. а и да намеря, а) в компания от 30-годишни хорица ъгх не; б) групови събирания ЪГХ НЕ.)) и мрънкане от моя страна да ходим до поне единия мол най-накрая. ;д първото ходене беше саботирано отново от стомаха ми, обаче втория път вече не се отказах - болки, не-болки, не ми пука, отивам в мола. ;д и там стигнах до две съществени заключения - първо, аз съм ебаси материалиста, и второ, шопинг терапията is a real thing. някво, колкото и да ме болеше всичко до влизането в мола, с престъпването на входа на bershka ми отмина всичко. ;д та така, поохарчих се значително за дрехи (i'm not even done yet), купих си и старбъкс (!!11!) (only tumblr shams will understand!) и го пих три дни, ама важното, че си пазя чашата. xD
но да, във събота вече не ми се ходеше никъде, освен обратно вкъщи, щото ми беше нацупено и омръзнало и, разбира се, болеше ме стомаха. в колата пък си дочетох 'създадена от дим и кост' на лейни тейлър (след като си я бях взела още на тръгване и си я четох всеки ден на плажа) и просто се съсипах от рев. роднините сега сигурно си мислят, че съм мръднала тотално. обаче, мамка му, беше толкова хубава, и начинът на писане, и краят, боже, краят. та така де, май си имам нова любима книга, ако имаше повече артове и фендъмът беше по-голям, можеше да ми е и новата обсебеност (след като цялото тва нещо със стомаха ми се случи по време на twilight маратона, го приемам като знак от боговете. ;д), но да, чакам да се популяризира още.
и сега си пилея последните дни от лятото, което така и не можах да възпрема като истинско лято и даже се отказах да чета повечето книги от списъка за училище, защото след 'daughter of smoke and bone' и с дуло на пистолет срещу главата ми не можете да ме накарате да дочета нещо, което не ми е интересно.
ходих и при личната лекарка, защото със тоя стомах се побърках вече, тя ме прати на гастроентеролог в габрово, аз отидох и вече не знам какво очаквах, щото леля ми от бургас ме стресира, че може да имам гастрит и прочие. тъй де, гледаха ме на видеозон. и кво?
всичко ми било наред.
тва не пречеше да ми сложат диагноза и да ми изпишат хапчета за 30 лева. и по абсолютно никакъв начин не пречеше на майка ми да ме овика и овика, че само си самовнушавам неща, а баба ми да реши, че въпреки, че ме гледаха на видеозон, повтарям, че аз все пак имам някаква повреда. ;д
- ми на листа ти пише 'синдром на раздразненото черво', то е раздразнено по някакъв начин!11!
- мдае, аз нали пия хапчетата по три пъти на ден
- ама на някакво черво преди стомаха имаш нещо, щом те боли
- ъъ, преди стомаха няма черва?
- ми какво има?
- хрАНОПРОВОД?
- ми след стомаха кво има?
- дванайстопръстник?
- ТВА Е ТО! СИГУРНО ТИ Е РАЗРАНЕН ДВАЙСТОПРЪСТНИКА (bai)
- омг, гледаха ме на видеозон и нямам нищо...
- МОЖЕ И ЯЗВА ДА ИМАШ
- ... *напуска отчаяно стаята*
та тъй де. весели истории.
сега ми предстои да отида до пловдив и да се видя с мушки и с това ми е зает ума. и стискайте палци, деса ако не ще, поне милена и владито да ги пуснат с мен. и да. more updates on my life coming soon. i guess.
неделя, 11 август 2013 г.
[3.8.2013 г. 21:37:55] mims: и си пиши в блога
[3.8.2013 г. 21:38:05] mims: ане франк живя две години в изгнание и пак намери как да изпише 200 страници дневник
[3.8.2013 г. 21:38:12] mims: тва да ти е мотивацията
ъм
ок?
като зарязвам и блога имам чувството, че зарязвам и стара част от себе си, която съм се опитвала доскоро да задържа. гадно е. не стига, че оставих my reflections, сега ако спра да пиша постове... не знам, тъжно ми е. за сметка на тва заобичах туитър! и да, може да ме гледате как се оплаквам и си говоря за живота ежедневно там. ;д
имам надежди за август, въпреки че сме вече със седмица и половина in. твърдо решена съм, че останалото от месеца ще си го прекарам както трябва. мога и да се лъжа, tho.
уел,
общо взето,
утре заминавам за бургас за една седмица. (а, и да не изпуснете - аз и пак ще напомня ;д - че утре ми е рождения ден и аз не, че повръщам дъгички и се радвам кой знае колко, ама да си кажа ;д) и бейзъкли, вълнувам се единствено защото за малко се махам оттук. и защото... ами, два мола. :D и ще рева по дрехи. мда.
и щях да пиша още нещо, обаче нямам никакво вдъхновение - сори, народе. stay tuned for some birthday stuff.
[3.8.2013 г. 21:38:05] mims: ане франк живя две години в изгнание и пак намери как да изпише 200 страници дневник
[3.8.2013 г. 21:38:12] mims: тва да ти е мотивацията
ъм
ок?
като зарязвам и блога имам чувството, че зарязвам и стара част от себе си, която съм се опитвала доскоро да задържа. гадно е. не стига, че оставих my reflections, сега ако спра да пиша постове... не знам, тъжно ми е. за сметка на тва заобичах туитър! и да, може да ме гледате как се оплаквам и си говоря за живота ежедневно там. ;д
имам надежди за август, въпреки че сме вече със седмица и половина in. твърдо решена съм, че останалото от месеца ще си го прекарам както трябва. мога и да се лъжа, tho.
уел,
общо взето,
утре заминавам за бургас за една седмица. (а, и да не изпуснете - аз и пак ще напомня ;д - че утре ми е рождения ден и аз не, че повръщам дъгички и се радвам кой знае колко, ама да си кажа ;д) и бейзъкли, вълнувам се единствено защото за малко се махам оттук. и защото... ами, два мола. :D и ще рева по дрехи. мда.
и щях да пиша още нещо, обаче нямам никакво вдъхновение - сори, народе. stay tuned for some birthday stuff.
Абонамент за:
Публикации (Atom)