[изкарва клавиатурата и се прозява]

каня се да пиша тоя пост от точно една седмица. мда, евентуално се събраха неща за разказване, обаче едва ли ще си спомня всичките. както и да е.

дневникът на една мацка със стомашен вирус посред лято

щото, нали постоянно разправям колко много обичам бургас и как получавам пристъпи на еуфория когато ми предстои да ходя там. е, ама тая година ми остана само еуфорията от пътуването. която пак беше малко, защото - fuck you, нови магистрални отсечки - не знам дали наистина беше така или просто съм тръгнала с различна нагласа, обаче пристигнахме за вбесяващо кратко време. like, три часа и малко отгоре. пък аз съм толкова сбъркана, че се въодушевявам от процеса на пътуване много повече отколкото от евентуалното прекарано време в самата дестинация, и да, бях ужасно, ужасно разочарована.
и бургас ме разочарова, защото ако допреди няколко години ме пратеха на плаж или басейн, можех да седя два часа във водата и да не ми омръзне, пък сега с мъки можеш да ме вкараш там. май най-накрая установих, че бейзъкли няма какво друго да правиш във един воден басейн, освен да си демонстрираш уменията по плуване, а аз никакви ги нямам. е, може и да възмущаваш пенсионерите като се натискаш с гаджето, ама аз и такова нямам. ;d
освен това на централния плаж вече дават безплатни шезлонзи и чадъри, но тъй като са по-малко от летуващите, борбата за тях е на живот и смърт. ((may the odds be ever in your favor because suNBURN IS CATCHING!)) или трябва просто да се изтърсиш там в седем сутринта. тъй де, на мен я родата, докато отиваха по-рано, ми запазваха шезлонг, я изкарвах късмет и тъкмо като пристигах, някой друг си заминаваше и освобождаваше шезлонг и затова четири от петте ми ходения на плажа бяха прекарани в предоволно излежаване на шезлонга под чадъра.
в общи линии, през всичкото останало време вървяхме пеша докато не почнех да не си чувствам краката, аз въздишах влюбено пред витрини, ходих на събрания с родата ((едно от които бе прекъснато от СРУТВАНЕ НА ТАВАНА, буквално, а второто от мен, обявяваща, че ми е извънредно зле на стомаха и някой да ме прати в спалнята да си полежа и да си преосмисля живота. тогава ми пратиха николай да ми прави компания и да си лафи с мен, и той, общо взето, ми каза да си преустроя психиката и да се запиша да спортувам /бъркаш човека, сори/ и ми разби мечтите, демек 'спокойно, не само в трявна, навсякъде хората от нашето поколение са затъпяващи и не стават', wow great. впрочем, мога да кажа, че съм навита да ходя на плуване, ама нЕ МОГА ДА ПЛУВАМ /няма да дам на никого да ме учи. nobody crosses my dance space./ или пък на йога, ама тук няма къде да се запиша. а и да намеря, а) в компания от 30-годишни хорица ъгх не; б) групови събирания ЪГХ НЕ.)) и мрънкане от моя страна да ходим до поне единия мол най-накрая. ;д първото ходене беше саботирано отново от стомаха ми, обаче втория път вече не се отказах - болки, не-болки, не ми пука, отивам в мола. ;д и там стигнах до две съществени заключения - първо, аз съм ебаси материалиста, и второ, шопинг терапията is a real thing. някво, колкото и да ме болеше всичко до влизането в мола, с престъпването на входа на bershka ми отмина всичко. ;д та така, поохарчих се значително за дрехи (i'm not even done yet), купих си и старбъкс (!!11!) (only tumblr shams will understand!) и го пих три дни, ама важното, че си пазя чашата. xD

но да, във събота вече не ми се ходеше никъде, освен обратно вкъщи, щото ми беше нацупено и омръзнало и, разбира се, болеше ме стомаха. в колата пък си дочетох 'създадена от дим и кост' на лейни тейлър (след като си я бях взела още на тръгване и си я четох всеки ден на плажа) и просто се съсипах от рев. роднините сега сигурно си мислят, че съм мръднала тотално. обаче, мамка му, беше толкова хубава, и начинът на писане, и краят, боже, краят. та така де, май си имам нова любима книга, ако имаше повече артове и фендъмът беше по-голям, можеше да ми е и новата обсебеност (след като цялото тва нещо със стомаха ми се случи по време на twilight маратона, го приемам като знак от боговете. ;д), но да, чакам да се популяризира още.

и сега си пилея последните дни от лятото, което така и не можах да възпрема като истинско лято и даже се отказах да чета повечето книги от списъка за училище, защото след 'daughter of smoke and bone' и с дуло на пистолет срещу главата ми не можете да ме накарате да дочета нещо, което не ми е интересно.

ходих и при личната лекарка, защото със тоя стомах се побърках вече, тя ме прати на гастроентеролог в габрово, аз отидох и вече не знам какво очаквах, щото леля ми от бургас ме стресира, че може да имам гастрит и прочие. тъй де, гледаха ме на видеозон. и кво?
всичко ми било наред.
тва не пречеше да ми сложат диагноза и да ми изпишат хапчета за 30 лева. и по абсолютно никакъв начин не пречеше на майка ми да ме овика и овика, че само си самовнушавам неща, а баба ми да реши, че въпреки, че ме гледаха на видеозон, повтарям, че аз все пак имам някаква повреда. ;д

- ми на листа ти пише 'синдром на раздразненото черво', то е раздразнено по някакъв начин!11!
- мдае, аз нали пия хапчетата по три пъти на ден
- ама на някакво черво преди стомаха имаш нещо, щом те боли
- ъъ, преди стомаха няма черва?
- ми какво има?
- хрАНОПРОВОД?
- ми след стомаха кво има?
- дванайстопръстник?
- ТВА Е ТО! СИГУРНО ТИ Е РАЗРАНЕН ДВАЙСТОПРЪСТНИКА (bai)
- омг, гледаха ме на видеозон и нямам нищо...
- МОЖЕ И ЯЗВА ДА ИМАШ
- ... *напуска отчаяно стаята*

та тъй де. весели истории.

сега ми предстои да отида до пловдив и да се видя с мушки и с това ми е зает ума. и стискайте палци, деса ако не ще, поне милена и владито да ги пуснат с мен. и да. more updates on my life coming soon. i guess.