забавно е, защото в един момент толкова се бях вкарала във филма тоя следобед, че бях на път да си направя нов блог за поезия. don't make it worse, chocky, don't make it worse. и ми е до голяма степен забавно, че въобще го пуснах тук.
защо го пуснах в блога? никой не знае. накрая сигурно ще ме ядоса и ще го изтрия.

както и да е. важното е, че седнах и написах actual стихотворение след 2 години мразене и самокритичност към собствените си писаници. за да си намразя новото написано 2 минути след като го завърша. но съм, да, горда, защото едно стихотворение го пиша за средно един месец - още имам един bedward au в стихове, дето много си го обичам - сигурно защото никога не съм го поствала и завършвала 'официално' - дето го почнах през... началото на 2011? и още не съм се отказала от него и се чудя какъв witty завършек да му дам и звучи супер красиво и римите са ми найс и hgfkjhvfgk.h но не смея да ви го покажа, защото тогава най-вероятно, както обясних, ще спра да си го харесвам. :с

и имаше нещо от рода на
'- защо всички решения ни се струват правилни,
когато слънцето залезе?
- защото тогава са слепи очите ни.
не различаваме правилно и грешно.

ще те убеждавам в решенията ти, ти не говори.
- остави ме със спомените ми,
оставило е в мен следи.'

uwuwuuw
гордост ми е, k
и после имаше кют неща, включващи натискане и role swap. пък ме мързи да си включа флашката, че да си намеря файла и да си припомня какво съм писала, пфу.

***

иначе, щях да пиша дълъг пост за тва как пак ми се влоши здравето
ама то после се оправи
и ся пак се разклати
и
абе, я по-добре да не казвам как съм, щото ще се урочасам и да тичкам до камината да си пия капките мента.