тепърва отварям врати
със брави ръждясали.
поглеждам в главата си и
виждам разпилени думи.
взирам се в огледалото,
но не виждам себе си.
изгубените късове на душата ми –
ще ги намериш ли?
ще залепим ли
счупените стъкла
от идентичността ми;
и ще можеш ли да гледаш
пукнатините им?
нов цвят на кожата ми
ще оцветиш ли?
нов блясък в очите
ще ми нарисуваш ли?
въздух в дробовете ми
ще вдишаш ли?
ще ми построиш ли
душа чисто нова
и ще я укрепиш ли
с нова воля?
сърцето ми, сред руините,
ще го намериш ли?
да ме преустроиш,
(без сам да се срутиш)
ще успееш ли?
22.10.2013
1 коментар:
НЕ МОГА ТВА Е ТОЛКОВА ПЕРФЕКТНО И ПРЕКРАСНО И НЕВЕРОЯТНО И ОМГ НЯМА НИЩО ОБЩО С НЕЩАТА ТИ ОТ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ И Е ТОЛКОВА ИСТИНСКО И УБАВО ША РЕВНА
Публикуване на коментар