времето минава много странно? през последните 2 години си изпросих някакви проблясъци на

black country, което, не че нещо, ама беше
супер скучното и депресиращо място.

щастливи есенни дни. ама аз тогава имах tumblr, здрач филми и добро физическо и психическо състояние.

сега... аз прекарах не само есента в притеснение за англия, през цялото време си мислех 'да идва и да отминава'. въобще, притеснявах се от февруари, когато ментова ми каза, че са кандидатствали за проекта и ако хипотетично ни одобрят, аз хипотетично ще съм веднага на кастинг и ще съм хипотетично там. още повече се притеснявах, когато през юли герито ми каза, че наистина ще има ходене до англия.
какво ти време за усещане на есента? кога трябваше да пишем максимално бързо есетата, кога ни одобриха, кога бяха резервирани билетите, кога вече постоянно имахме някаква работа по проекта. и кога ми беше и нервната криза, и всичко...

и кога отидохме, че вече и се върнах и всичко е зад гърба ми.
едновременно беше влудяващо бавно, пък мина толкова бързо? необяснимо е.

---

и пак не се чувствам все на място. по едно време исках да си остана тук и си представях англия като един куп стрес, през който ще трябва да си проправя път. после исках да тръгна, обаче ме беше страх какво ще бъде там. после, като бях там, ми беше съвсем объркано. къде искам да съм, къде не. не се чувствам никъде на място.

не отричам, че факта, че трябва да наваксвам по всички предмети, допринасящ за тая част от мен, която не иска да си е у дома сега, де. : D

тръгнах много мрачно, уф. англия си заслужава отделен пост от депресиите ми.