преди два часа ме беше осенило вдъхновението да пиша пост, обаче не можах, защото бях на
долната улица, и - заедно с габриела и терито - като едни самоуважаващи се устремени към или навършили пълнолетието си женски същества, се бяхме разположили на една детска площадка и се люлеехме на люлките. а пък аз съм ужасно страхлива, пък габриела е мръсна гад, затова ме засилваше с цел люлката да се удари в рамката, аз я заплашвах, че ще си изкарам вечерята през гърлото върху нея (smooth!) и си дънех алтърнатив рок на слушалките, игнорирайки гадното свиване в стомаха си.
така че винете габриела, че няма да мога да напиша свестен пост. защото ако не пиша на момента, щом усетя, че имам муза, вдъхновението ми престоява и изветрява. ама са минали само няколко часа, какво пък.

well. пишеше ми се за книги. пак.

винаги мълча неловко, когато ме попитат коя ми е любимата книга. защото twilight. мда, мда, гледайте ме странно. мерси, неадекватен фендъм с ужасна репутация и хиляди отрицателни ревюта. и все пак май нямам любима книга, защото ако ми е любима, щях да знам, че ако днес я прочета за пръв път, бих я обикнала както щях и през 2009? не знам. просто twilight ми е на съвсем друго... ниво? и ми е просто част от същността вече и го обичам, даже да не искам. ;d просто така става, когато неволно си продаваш душата на измислени герои и си неориентиран кандидат-пубертет, на който тъкмо му предстои да му се (де)формира здравия разум. и сега даже след десет години ще ми трепка душичката, като чуя за едуард кълън. ;d
look at my life, look at my choices.

idk, сигурно си нямам и защото не чета достатъчно? не чета каквото трябва? и мушки поне веднъж месечно ми го натяква това, ама съжалявам, по-малко заинтересован човек към политически неща от мен няма да намериш. а историческите неща са ми някак далечни и не искам да наблягам на тях, защото не им се наслаждавам толкова, като на съвременните истории? муше, буквално те виждам как извърташ очи. i'm a crappy person, хубаво, и единственото минало, което признавам, е периодът 2009 - настояще. :D може би на това се дължи. имам лош вкус просто. не съм умна. това си е. ;д
аз съм просто едно mainstream девойче, което си трови живота с популярни ya книжки, окей?
само си пиша тоя пост и имам чувството, че всички, които го четат, сега тихичко и злобно ме съдят. ;д сериозно ли се налага да чета точно определен вид книги, за да се считам за пълноценен читател? huh.

и искам славно да заявя
(!!!!)
че май днес си срещнах новата любима книга.
това уж трябваше да звучи по-тържествено.

влади, ти едва ли четеш това преди рождения си ден, щото те мързи да си спомниш какъв ми беше url-а и да ми намериш блога, а аз преди въпросната дата него няма да ти го дам. тъй че, да разкрием тайната, купих ти 'топли тела' на айзък мериън. (ако четеш това преди рождения си ден, моля те, направи се на изненадана, когато ти я подаря) а ти ми даде официално разрешение да ти прочета подаръка преди да ти го подаря, което аз се съмнявах да направя, обаче вече 'орденът на феникса' го влача две седмици и ми е още по-тегав, защото го чета на компютъра. затова днес просто се изкуших, защото само като прочетох първата страница и видях илюстрациите преди главите, ми се сви сърцето. а имаш ли си идея колко хубаво миришат страниците? извинявай, че ги душа и оставям на въздух. ама ти вече ми позволи.

не съм минала и първата половина все още,
(мислех да пиша за нея след като я изчета и си съставя цялостно мнение, обаче, както казах, трябва да пиша на момента, иначе не се получава)
обаче засега е просто невероятна. <3
this is a big deal.
защото е на границата между young adult и adult, защото зомбита (демек нещо ново, защото аз за такива преди не съм чела), защото не е чак толкова популярна, че да знам половината текст само от цитати в интернет (ако видя още един път някъде 'i was a drizzle and she was a hurricane' преди да прочета 'looking for alaska', ще скоча отнякъде) и си нямам почти никаква представа за сюжета - което си е най-прекрасното, защото няма по-хубаво нещо за мен, когато стане дума за четене, от това да чета и тепърва да научавам всичко, да ме залива изневиделица и да ми скапва психиката.
а изказът? ужасно красив е. и ти казва много съществени неща, същевременно го прави много поетично, но със прости думички. което също е в голяма полза за мен, защото на мен и дълбоките философски подтекстове някак не ми действат (мислех да чета 'животът на пи' преди да съм гледала филма, обаче в крайна сметка, доколкото научих от goodreads, ще чета как въпросният главен герой оцелява седем месеца с бенгалски тигър, за да науча разни неща за атеизма и това ме отказа. not my thing. i'm not that deep.) и тези прости думички са подредени толкова правилно, че звучат болезнено вярно и същевременно красиво. примерно, сега се сещам за думите на джули, *търси из страниците*

Тя поглежда към китката си, онези тънички белези като печатите, които се поставят на рок концерт.
– Всичките скапани гадости, които хората си причиняват... може би всичко това е едно и също нещо, знаеш ли? Просто начин да заглушиш собствения си глас. Да убиеш спомените си, без да се налага да убиваш себе си.

и защото светът, който е представен, обществото на зомбитата, р, джули, всичко. а съм все още на 80та страница.

welp, нека просто продължа да си доказвам, че това ми е новата любима книга, докато заспя.