daily update of my life, да пробваме ли? че не съм писала цял уикенд. то не че има нещо особено ново, де. обичам да блогвам твърде много за човек, който всъщност няма за какво да блогва.

ами... стари неща от есента се връщат. не спрямо мен, спрямо моята компания. not like i really care, защото вече съм толкова изостанала с ~клюките около тях, че вече съм загубила нишката и следователно голяма степен от интереса. и не съм сигурна дали те ми го направиха на мен през последните 3 години, или аз сама си го направих, или да ползвам ultimate обяснението, че живея в град с хора с отвратителен манталитет и тези, с които общувам и които още не са го прихванали, драстично намаляват... едно от всичките тези неща ме превърна в абсолютния интроверт, който се съм сега.
и все си мисля 'трябваше да излизам повече, когато още беше време, не трябваше да се изолирам така, че да не мога вече да дам назад', ама сега като се замисля... май е било за добро? защото може да съм незагрижена и изолирана, и какво се лъжа, супер странна (въобще не съм average, i'm a fucking weirdo), обаче все пак се чувствам като по-добър? свестен? пичовски? ;d като по-хубав човек от всички тях. може да ми кажете, че се лъжа, защото не ги познавам. ама пък им усещам енергията от километри, и да, радвам се, че не се превърнах в нещо такова.
и веднъж на няколко седмици/месеца, когато габриела ме попита дали ще излизам, си казвам 'от време на време не е зле да съм като тях, нали?' и оная вечер пак се попитах, и час по-късно си припомних тъй бързо забравения отговор 'о, напротив, зле е' и за пореден път в пълно учудване си казах 'ама това наистина ли са същите хора, без които не можех допреди две години?' та, оставих ги и се прибрах под предлога 'имам 500 страници лимонки да принтирам' и в пълно щастие и задоволство си прекарах уикенда точно така. ;d

и всичко върви
надолу,
надолу,
надолу.

аз ще продължа да обвинявам града.

и явно наистина се влошава с времето. мислех си, че есен и зима 2010 всичко тръгва надолу? тогава си беше песен. мислех си, че 2011 е била ужасна и нямах търпение да я оставя зад себе си? няколко месеца по-късно вече си съжалявах за думите. мислех, че 2012 беше отвратителна, ама сега пък си мисля, че първите 6 месеца всъщност си бяха pretty fucking awesome. само дето се повтарях с това давене, та давене. май съм на бряг вече, ама да видим колко още можеш да ми изпиваш здравето. знам достатъчно, че да не позволя водата пак да ме привлече.

впрочем поздравете се с rabbit heart (raise it up) на florence + the machine. <3

и вече е 2013 и ме плаши, защото сега може да се чувствам по-добре от миналия юли, обаче времето минава ТОЛКОВА бързо, че докато се огледам и вече месецът е отминал. а аз не съм постигнала нищо. сякаш съм имала особени цели за тая година. ;d обаче дните изминават толкова светкавично, че направо ме е страх, че прекалено си пропилявам времето и после ще съжалявам за това.
'sometimes it seems the world is passing us faster than my eyes can adjust' ама айде да не почваме със sleeping at last, да не се сдухам още повече, само това ми липсва.

почна кавъра на halo <3 'you're everything i need and more, it's written all over your face', получавам фенфикшънови чувства. no joke, ще ревна щото 14та глава на head over heels.

но нека отворим темата за измислени герои със зелени очи, тряскащи по стената ти в 2 през нощта. ;d
най-накрая принтирах всичките - след редактирането - 500 страници от edward wallbanger, използвах за корица миналогодишната графика на една фотошопърка, заради която поначало реших да прочета тоя фенфикшън, задната корица си я направих сама с оскъдни фотошоп умения, поради което съм горда, защото си стана прекрасна (скромност, скромност ;d) и преди да започнете за си мислите, че кой знае какви извратени неща чета, искам да поясня, че това е 70 процента комедия, питайте goodreads. ;d от повече от 27 хидяди оценявания от читателите, само около 90 са дали рейтинг 1/5 и към още 300 са дали 2/5 и всичко друго са 4 и 5 звездички и тук - там три, което ме кара да се чувствам като proud mama. ;d мисълта ми беше, че не чета извращения тип fifty shades, чета романтични комедии, недейте да ме съдите! ;d
и бейзъкли сега я чета за втори път, ама на практика съм чела отделни откъси толкова много пъти, че мога да ги изрецитирам на място. и днес се опитах да направя драматично четене пред владито, обаче не мога да стигна по-далеч от oH GOD THAT'S SO GOOD (най-накрая успях да си върна caterwauling произношението на тая фраза, мислех, че съм го загубила завинаги!) ама и да се опитам да продължа нататък, владито се опитва да избяга от мен. ;d пък и гледам да не я спойлвам много-много (късно!), защото се съгласи да я прочете, за да ми направи фенартове по нея. как да не я обича човек?

между другото, 'топли тела' я дочетох и половината страници не просто ги прочетох, аз ги изревах ;d и да, хареса ми адски много, отдавна не ми е харесвала толкова много някоя книга, обаче ми се наложи да я преживея набързо, защото други неща за четене ми чукаха на вратата. така де, на стената. ;d
извън контрол съм!

с цел да разсеем въпросната тема, вместо да завършваме с нея поста, училището си ми върви добре, освен че тоя четвъртък имам проект по физика, есе по литература и контролно по немски. спрямо третото съм най-изгубена, и знам, че това контролно вече трета седмица го отлатаме, обаче не мога да се накарам да уча някак си. ;d въпреки че днес бях леко изумена от внезапно естественото ми съставяне на цяло изречение, ама то е единственото изречение, което ще ми трябва, ако ще говоря на немски с някого. ;d
тъй де, седим си в час половината група по немски (защото другата половина леко избягаха, за да се измъкнат от контролното) и взимаме граматика, владито до мен получава срив, щото не загрява, и накрая само казва
- поне ще мога да си взема ключа за хотелската стая и да не се изгубя на летището, то тва ми стига. тръгнала съм да ходя за германия, мда, мда.
след което аз допълвам:
- пак е много, аз ще се оправя с едно ich spreche keine deutch, ich spreche only english! :D

и четох през двата часа по информационни и никой не ме погледна сякаш съм си загубила мозъка по пътя към кабинета. беше хубаво.

under the sheets на ели гоулдинг ми започва вече за седми път на winamp, чувствам се предизвикана да върна да чета. ще уча друг път. ;d