(тоя мийм ще го кача във всяка възможна социална мрежа днес, щото съм си го правила сама за кавър на най-романтичния микстейп евър *вижте анотациите, щото са много важни, показват се като се мине с мишката върху траковете под корицата ;д* и общо взето описва живота ми през последните 4 години)

ЧЕСТИТА МИ ЗДРАЧ ГОДИШНИНА FUCKING YAY, зася само габриела ми я честити, щото я накарах, ама и не очаквам някой да се засили. ;дд

и съм особено сдухана, защото не мога да го избия истински на носталгия. сигурно защото си служа само с музика, пък последните месеци ми се намали чувствителността към нея. снощи си лежах в леглото и слушах eyes on fire и откровено се ужасявах, защото не можех да се потопя изцяло в атмосферата. беше ужасно. и като цяло сега много ме е страх, че плановете ми цял ден да слушам саундтраците и да се тръшкам и да рева (евентуално ;д) може въобще да не се осъществят, понеже въобще няма да мога нищо да почувствам. (допреди няколко месеца с мъка се опитвах да се отърва от здрач атмосферите, ся се мъча да ги върна, i just) ама няма пък. ще стане. със здрач винаги става. и ме е яд, защото при мен има едно решение за всичко. и под всичко имам предвид всичко. 'имам някакъв проблем - ще се изолирам и ще чета първата книга!' просто... някак си щом я отворя и прочета 'защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш' всичко около мен се разпада и губи значение. в първата книга има нещо просто. чета я и ме кара да чувствам, че всичко е наред. че няма нужда да се тревожа за нищо и да бързам за никъде. и най-важното, превзема ме цялата и почти успява да ми върне 2009. и ся кво? дадох си здрача на владито да го чете, а тя сигурно е на втора глава, щото, цитирам 'оФ мн бавно се развива действието' (тва го каза като беше, ъ, на десета страница? най-много.) извИНЯЯЙ ама поне не е половината изплагиатствано от хари потър!1 реплики с цел защита на ниво втори клас, мда. и ся я бичфейсвам от другия край на града, щото едва ли е минала и петдесета страница, а аз тука имам жизненоважна нужда да я разлистя и да я подуша и да се поцепя от рев на 14та глава щото яко мейнстрийм романтика. 'носи оковите, вече съм твой затворник', а ръцете му се сключиха около моите китки. може да се дразня от тривиални дразнещи романтични неща, обаче за здрач правя всякви изключения. необяснимо е. ;д
ии да. 4 години си попилях сърцето по измислени герои, but it's ok because i really enjoyed the pain. ;д и сега се чувствам отвратително, защото това беше единственото останало нещо, което истински можеше да ме развълнува. един двуминутен трейлър го преживявах по три дни (минимум!)
хубаво. като може, ще го направи и днес. ще изслушам петте саундтрака, ще си намеря да прочета старите дневници (най-вероятно ще умра от embarrassment, ама) и ще се опитам още 2 дни да задържа чувството, и в неделя през нощта ще гледам петте филма един след друг. мда, ще си умра. ;д

отивам да се разхождам сама като пълен лонър (и заклет туайлайтър) из гората, само дето е прекалено горещо и недостатъчно зелено, ама... уел, няма пълно щастие... а като се носталгирам на макс (да не мислите че щяхте да се отървете само с това?) ще напиша дълъг и не толкова лигав емоционален пост.