в гората беше много гадно и горещо, недостатъчно зелено и някак безатмосферно. не посмях да мина на саундтрака на ню муун. може би сега ще го направя, той може сериозно да ме носталгира. щото отгоре на всичко твърдях, че ще се депресирам, пък и сълза не съм отронила! снощи слушането на let me sign не се брои, щото ми се спеше, а на мен докато ми се спи, мога да рева на всичко. пък и не съм слушала саундтрака на бд 2, а и не съм го слушала от месеци, защото ми е като нож в сърцето. тъп и ръждясал. ;д ебаси мазохизма.
не можех и истински да се върна в 2009, май трябва да вадя дневниците. мхм. точно това ще направя. иначе не знам как ще напиша поста. само пускам ню муун саундтрака и почвам.

it all started with the story about the brown-eyed girl and the vampire boy who loved her endlessly.

2009.

здрач е четвърти юли. здрач е хорър филм. paparazzi на лейди гага. най-прекрасното лято, в което бях най-ужасна, щото никой не можеше да ме спре от това да седя и да говоря за 'здрач'. здрач е непрестанно слушане на саундтрака. здрач е let me sign. здрач е неконтролируеми сълзи. 'i can't make it go away, bella, but i'll make it go away' <3 като се замисля, здрач е прераждане. don't fucking laugh. имам две половини от живота си: животът ми преди юли 2009, от който помня само основните неща и откъслечни мъгляви спомени, и животът ми след юли 2009, и го помня с ясни очертания и ми липсва всеки път, щом моментът отмине. здрач е нещо, което никой не очакваше от мен. и аз не очаквах. здрач е гледане на филма всяка седмица с всеки възможен член на родата и приятелския кръг. не ги оставих на мира. 'как се казваше филма? изгрев? залез?' 'здрач, стринке.' здрач е ебаси следобедите с илиана 'не, няма да го ям тва, аз съм на... специална диета' 'мда, ядеш само боклуци' здрач е благодарение на илиана, защото нямаше да блогвам и да бъда човекът, който съм сега, ако тя (повтарям се, idc) не беше купила оня чипс и заявила 'ся не мога да го изям всичкия, щото кака и терито искат да ядат нещо, докато гледат здрач' и ако не ми беше пратила филма на флашката в оня паметен ден. ;д здрач е времето, в което бях най-близка с гергана. здрач е танцуване на bad на майкъл джексън в 9 вечерта, докато добрата стара дата бг ми тегли песните от саундтрака. здрач е танцът на i caught myself. 'кво значи, порязах себе си? кво значи?' 'имам пришка!' здрач е балетът с баницата. <3 здрач е здрач под вода. здрач е лигоч с деса. здрач e... отивам да вадя дневниците и да сверявам, тоя път сериозно. о, мамка му. най-важните даже не са ми тук, само епичния от ноември - декември 2009. нищо. стига ми. здрач е 'бикинки!' здрач е понятието за филм с участието на бате роби и кака кристен. не съм ги наричала така от 2010! здрач е тайно гледане на шъртлес снимки на робчо от снимачната площадка на ню муун. ;д здрач е очакване за най-голямата душевна болка за годината. щастлив мазохизъм. фенщина извън контрол. отвъд фен любов. много повече. здрач е криса, целодневно затворена у тях, за да го чете. излизаше само вечер, за да ми разказва какво е прочела. здрач е сестри здрачови. боли ме сърцето. <3 здрач е нещо, за което не можех да спра да мисля, колкото и да исках. здрач е кръщаване на котка бате роби и танцуване на let me sign с него. здрач е рандъм обаждане по телефона на деса. 'искаш ли да дойдеш у нас?' 'ок,  защо?' 'колКО МИ ЛИПСВАШ, ммммм, и начина по който нежно мееее обииичаш' 'ъ. ок. идвам.' здрач е неспособност да чета ню муун в края на август, щото просто се разтапям на гледането на 'ромео и жулиета', а деса ме подгрява и после разиграваме сцените в часовете по биология. а аз съм едуард. xD  "тя ми описваше едуард разсъблечен, а аз лежах на леглото и мрънках щастливо в знак на удоволствие." :D това не го помня, обаче ми го пише в дневника, значи се е случило. i'm an embarrassing kiddo. здрач е посредствена есен. с изключението, че аз виждам вампири и зад затворените си клепачи и съм извън ума си. здрач е портокалов сок, щото сме заблудени дечица и не различаваме манипи от истински стилове. ;д 'аз ще си поръчам един портокалов сок' и цялата маса се хилят като зелки, а сервитьорът ни гледа неразбиращо. ;дд здрач е деветнайсти октомври, и го помня много добре, денят, в който на деса й омръзна да й опявам за здрач непрестанно, вечерта, в която започнах да чета книгите. здрач е купуване на 'хай клуб' единствено защото може и да има десет реда статия, свързана с някой от здрачовите. и плакати, които ще сърцезавам, но не смея да залепя. здрач е причината да прослушам и да се влюбя в paramore. здрач е евентуално новолуние. новолуние е затвърдяващото 'ноември никога не е обикновен', ноември вече никога няма да е нормален и няма да е спокоен и няма да е същия. и няма да се размина без емоционална криза. новолуние е четене както не съм чела отдавна, четене, защото бях забравила, че обичам да чета. (жалко, че започнах да действам чак през 2012. или не. може би ако се бях сетила по-рано, щях да попадна на хубави книги и да ми дойде акъла в главата и нямаше да пиша тоя пост с такава любов сега.) новолуние е шоколад с ментови бонбони. и плакане, както не бях плакала от много време. и 'шоколад' на остава. <3 новолуние е гледане на филма с владито и деса от пиратски торент със скапано качество и испанско аудио. 'обичаш да целуваш готини вампиирии и да се зарибяваш с тъпи върколааациии!' ;д новолуние е плакане на филмов саундтрак, отново, както никога преди. новолуние е учене по география с герито, 'река конго се влива чрез естуар. тва трябва да го запомниш - естуар като едуард!' новолуние е притичване под дъжда със слушалките и satellite heart, звучаща от тях. новолуние е компютърната зала в петък след училище. саможертви в името на фен любовта. сънят на осемнайсти декември. аро пиеше кръвта на чалга певици, а едуард си ми беше любов, кво да кажа. ;д гледане на първия филм още със събуждането just because i feel like it. благовест eargasm-ва на let me sign, габриела сънува едуард заради мен, а аз пиша здрач хайку. ;д най-истеричната и вампирясала коледа и нова година. с най-умното нещо, което съм писала някога в дневника си, най-яките пожелания, които никой друг не може да ми измисли. xD изпуснах много неща. обаче цялата година беше здрач. не можех да си почина от него. и ми действаше едно такова шизофренично ощастливяващо. <3

в момента слушам i belong to you и плача. време беше.

2010.

здрач е първото нещо от първите минути на първи януари. здрач е първият ми форум, здрач форумът, който съдържа цял период от живота ми. още ме е срам от първите мнения. и някои не ги трия. ей така, да си ги има. здрач е деса, рисуваща ми бременна бела, бременен едуард и бременен бойко борисов. здрач е отвратителната ми поезия, която не спрях да пиша цяла година. която даже не беше поезия! здрач е конфликти с алтер егото ми, едуина. ;д здрач е СЪНИЩА, СЪНИЩА, СЪНИЩА. психическото ми здраве се крепеше на здрач сънищата. здрач е I'M OBSESSED OF TWILIGHT!!!!, трайна травма и излагане пред чужденците. ;д здрач вече е евентуално затъмнение. здрач е първото ми онлайн приятелство. дванайсти март. 'не знам дали ще ми повярваш, ама се казвам изабел и ми викат изи или бела' и как си пишехме по цял ден и тя не ме пускаше да си ходя. ;д помня още. всичко помня. здрач е amazing на inna. здрач е първите ми прочетени фенфикшъни. тринайсти май, и васи, ако не беше ти, щях да остана необразована. ;д if you think i'll leave then you are wrong 'cause i won't stop holding on и първата ми душевна мъка от фенфикшън. здрач всъщност е и remember me щото сърцето ме боли по приблизително същия начин. здрач е TF форумът, здрач е това, което ме доведе до мушки, скорпиончестото ми пони-чихуахуа <3 и мамка му, вие може да не ме помните, ама аз помня всеки човек, с който съм си писала в интернет, и сте ми оправяли настроението толкова много пъти. дори и вече да нямате и блед спомен. ле, гери, силве, поли (още се сещам как ти пях здрач кавъри на слави трифонов ;д), криси (мисля тия дни да бъда крийпър и да ти пиша тбх, че все те мяркам по социалните мрежи. още се сещам как се запознахме - имах те в скайп в продължение на 654876 месеца и все се канех да ти пиша и ти взе, че ми писа първа ;д), биби, стеф, рали, цвети, и всъщност да, сигурна съм, че пропускам хора, ама те тъй и няма да видят тоя пост, соу ;д и ако не беше здрач, нямаше да срещна мушки, и тя нямаше да ме познава, за да ме навие да блогвам, и нямаше да пиша това сега. нямаше да изпиша всичките тези стотици постове. здрач съм аз. здрачката. затъмнение, с гадно качество, и много въздишане и нерви и перфектното нещо, което да допълни лятото. затъмнение е предизвикване на сънища с 'heavy in your arms'. ако не беше затъмнение, нямаше да науча за нея. не и преди да стане мейнстрийм. здрач бяха безкрайните летни чатове в дискусията с белс и васи и любовни песнички за робърт патинсън. ;д да не говорим за шофирането ми. васи знае най-добре. ;д

здрач беше завръщане през ноември след пет месеца затишие. здрач вече ставаше зазоряване. зазоряване беше горещ въздух и прекомерен daydreaming. зазоряване беше това, което създаде сегашното ми аз. не толкова слънчево, но все така ненормално. ;д

2011.

здрач ме навести чааак през април. здрач беше зазоряване. зазоряване беше перверзни песни на риана. беше хубаво. ;д зазоряване беше танцуване като полудяла, зазоряване беше инцидентно блъскане в стени, зазоряване ми течеше във вените и го предчувствах (не, сериозно, предусещах всеки път, когато изтичаха нелегално сцени ;д)

мислех си, че ще издържа повече от шест последователни месеца, като не зачитаме въпросния април. и тогава здрач ме превзе наново през юни. беше чупене на легла и много слънце. беше judas на лейди гага, беше мтв наградите, беше най-прекрасната атмосфера от месеци насам. зазоряване ми беше като дрога цял юли. зазоряване ме подтикна да се опитам да напиша фенфикшън. не се получи, има десетина глави и са само лимонки, но още пиша! зазоряване ми оправи настроението на рождения ми ден. зазоряване ме държа в еуфория, лятото на бургас <3 зазоряване ми събуди любовта към гушкането. зазоряване ми обърка сърцето. and in the morning i'll be with you but you will be a different kind.

зазоряване е целия ноември. с цялото треперене и всичкото плакане. и музиката. и губенето в търново. зазоряване е пламък, която ме изгаря отвътре, обаче ме съживява и ме кара да се вълнувам, да полудявам напълно. имах нужда от това. you're like a drug that i just can't quit, i give you up and it makes me sick. и смях през сълзи. допълнително осъзнаване доколко съм си инвестирала в живота в това.

2012.

открих twilight dream team. което ми даде нов поглед върху историята. което ме прави до известна степен тъжна, защото първоначалните ми чувства и атмосфери, породени от здрача, са си нещо съвсем мое, и сегашните са ми един вид крадени. втора ръка. здрач пак беше танцуване и блъскане в стени, i'm thankful for the fanfictions.

четвърти юли. здрач е четене рано сутринта в гората, винаги съм искала да го направя <3 най-хубавия ми ден от цялата година.

фендъмът за пръв път ме разочарова толкова и ме съсипа. но нищо, аз искам да помня само хубавите неща. пък и се научих да не ми пука толкова, защото е откровено глупаво.

зазоряване отново превзе целия ноември. цяла есен беше първата мисъл, с която се будих рано сутрин. колкото и да не ми се излизаше, колкото и да не ми се вършеше нищо и да нямах мотивация 'надигни се от това легло, мамка му, трябва да ги изкараш тия няколко седмици до 17ти ноември' и тогава дойде 17ти ноември. и ме изпи до капка. изплаках си очите до капка. отново не плаках в киното, обаче владито и мирка плакаха вместо мен, а аз си наваксах на другия ден. сигурно защото ми трябват поне 12 часа да осъзная нещата. и аз не плаках, аз ревах, аз се покъсах от рев през целия ден, защото се очаква от мен да свикна, че нещо, което е станало част от мен (и въобще не ми пука за колко глупаво го смятате), което ми е спасение от всичко, просто вече е свършило и отминало.

2013.

още ме е страх да свикна с мисълта. а повече ме е страх, че ще свикна без да разбера. че до края на тази седмица ще отмине. този път наистина. през януари препрочетох последната книга с цел да спра да се стряскам от мисълта и да свикна, а стана точно обратното. и... ох, обърквам се от собствения си поток на мисълта. ;д аз си я разбрах, това е важното. ;д освен всичко мисля, че ~музикалната ми криза започна с постепенното отърсване след последното препрочитане на книгите. и ако наистина свикна с липсата и оставя всичко да отмине, най-продължителната ми мания, довела ме до най-готините хора и дала ми най-прекрасните спомени, отделно превърнала най-наивната и красива банална любовна история в част от мен (още се чувствам, сякаш героите са хора, които съм познавала, нямате си наидея колко близки си ги чувствам), съвсем не е изключено да си изгубя и цялата платонична любов към музиката...

четири през нощта е и вече не мога да говоря смислено, минах през 4 години за 4 часа и се чувствам изпита. и понеже още не смея да слушам саундтрака на бд 2 (утре може да се престраша), слушам dancing на elisa, което пък все едно не ме измъчва достатъчно. 'so i put my arms around you and i hope that i will do no wrong; my arms around you and i hope that you won't hurt me; my eyes are on you and you can see that i can't stop shaking. i'm dancing in the room as if i was in the woods with you, no need for anything but music, music's the reason why i know time still exists'

4 през нощта, а аз не мога и да мисля нормално. да взема да си обобщя всичко, дето ми е на ума в едно изречение, а? от една страна искам всичко да отмине, защото знам колко тъпо и детинско звучи, че най-посредствения и намразен романс ми е толкова важен и ми е началото на толкова много неща и може би е време да го надрасна, обаче от друга страна, аз да се отърся изцяло от здрач звучи като да си отрежа ръката. даже и не очаквам някой да ме разбере. ох. звучи ми някак непълно, но да.

то пък наистина стана cryfest. ;д отивам да си взема кърпички и лягам. утре ще съжалявам, че съм написала тоя пост.