вчера? снощи? онзи ден? загубила съм точна представа за времето. така де, неделя срещу понеделник реших да си изпълня и второто нещо, за което си мечтаех, откакто гледах туайлайт за поне седми път през лято 2009 - когато излязат всичките филми, да си ги запиша на дискове и в прекрасната нощ неделя-срещу-понеделник в първата седмица на юли да ги изгледам всичките един след друг на dvd-то. тогава, обаче, си мислех, че ще са само 4 филма и ще са два часа по-малко душевни мъки. oh well. пет филма по два часа, представете си.

гифът на стюи ме обобщава.

като много умна цяла нощ пих монстър и се тъпках със солени пуканки. с което се започна. не, започна се от нощта събота срещу неделя, понеже стоях будна до 6 и половина сутринта, че да стана късно, че да не ми се доспи по време на маратона. който ми се състоя от 8 вечерта до 7 сутринта. малко не ми беше точно като в представата от 2009, щото се опитах да изритам майка ми да спи в спалнята, докато аз рева и се тръшкам с надути тонколони на двд-то, обаче в крайна сметка тя ме изрита да рева и да се тръшкам на компютъра в спалнята ;д а аз точно тва не исках, защото трябва 5 филма да гледам и да седя на някви твърди столове (чудно ми е как не си насиних... постериора ;д аз и без тва си сложих една купчина възглавници, че да ми е удобно), пък и никога не е късно мониторът да откаже, и без това доскоро си го правеше всеки ден. и искам официално да се извиня на компютъра, щото не съм го изтезавала толкова от доста време, чак ме заболя сърцето, като почна да бръмчи като старо балканче, когато пуснах еклипс към два. ;д

искам официално да се извиня на всички съседи или случайно минаващи по тротоара пияни в 4 сутринта, или общо взето, всички, които са чули мен или някоя част от филмите, (предварително се извинявам за масовото вживяване и лигня) щото бях усилила звука бая. ;д и не вярвам никой да не ме е чул как псувам бела и джейкъб, или slow-mo крещенето ми 'NOOOOOO' когато два пъти в ню муун едва не се взеха, или по-нататъшното ми вживяване на сцената под часовника (щото iT DOESN'T MAKE SENSE FOR YOU TO LOVE ME, i'm nothing but a human, i'm nothing -- bella, you're everything to me, everything *тука вече се мятам на леглото и почвам да рева с глас* и ох едЧО КОЛКО ЩАСТЛИВ БЕШЕ като я видя и тва цялото щастие смесено с лудост, изписано по лицето му, като казва 'you are here, god, you're alive' и сериозно, whoever says че няма актьорска игра в тия филми, can go die in a fire :)))) ИИИИИИИ после като ходиха при волтури, как я държа плътно до себе си) (и много мразя отчаяни бивши гаджета, дето не са искали да си късат с голямата любов, ма трябвало, и са супер обсебени от нея - ся чета 'къде беше?' и адам, ох, много ме вбесява тва момче, на духовно ниво никъде не е мръднал, само се е депресирал отвсякъде и реве за миа - обаче, ако ми кажете едуард кълън, ме избива лигнята и правя всякви изключения ;д 'i'm not actually breaking the rules. your father said i can never step through his door, but i came through the window - he's not going to forgive me easily. can you? because i honestly don't know how to live without you' uwuwuwuuwuwuw прекрасна обичаща луничка) ('you'd give up your life for someone like us - a vampire, a soulless monster.' 'you don't know a thing about his soul') (гледам ню муун за пръв път от 2 години... даже може да са и три, тъй че ми е позволено да се филмирам!), или как крещя 'НАПУСКАМ' по време на джейкъб/бела целувката (не ги обичам като са двамата, u see ;d) или как пищя I WANNA FUCK YOU AGAINST A WALL на едуард или на райли. ама повече на едуард. ;д и тъй нататък. много крещене и много подсмърчане беше, да. после що никой не харесвал здрач феновете. ;д

официално се извинявам и на организма си, щото стоях от здрач до зори (oooooooh see what i did there) будна две нощи, щото се натъпках със скапана храна и сега пуканки и на картинка не искам да виждам, щото хванах стомашен вирус и откакто почна зазоряване pt 1 ми се повръща, ама аз си мислех, че е щото бела пиеше кръв, дето приличаше на боровинков сок и вече след последния филм ме болеше цялото тяло, пък психически... психически пак бях направена на нищо, but yo, this is the best kind of pain. ;д и от два дни не знам кво да ям и лежа като котка.

и общо взето беше много хубаво, въобще не искам да се връщам към реалността и да си чета започнатите книги и тъй нататък, и в момента имам супер много муза да правя гифове, а фотошопът ми е на лаптопа у баба ми, тъй че утре, само да съм добре вече, и отивам. ииии не плаках толкова, колкото очаквах, ама треперих супер много (не е истина как знам как ще започне битката в бд 2, обаче треперя неконтролируемо, не е нормално просто), пък и плюс тва през последните 4 години поне едно 5 литра сълзи съм изревала само заради тия книги и филми, тъй че, да, сега съм пресъхнала. и ако не ме беше заболял така стомаха 6 часа спане по-късно, щеше да ми е ебаси якия спомен. ама не може всичко да е перфектно. ;д

отивам да се самоизмъчвам в tdt.