i thought that i heard you laughing
i thought that i heard you sing
i think, i thought i saw you cry





преди няколко седмици пуснах тук цитата 'през цялото време те пих като лекарството, когато може би ти си бил отровата'. просто ми прозвуча като мен по някакъв начин. днес стигнах до заключението, че този цитат всъщност е целия ми живот. драматизирам? естествено, че драматизирам, депресиран пубер съм все пак. може би не описва целия ми живот, но добре виждам колко ясно изобразява всичко, в което съм си инвестирала живота и сърцето през тийнейджърските ми години, поне тези досега.
как всяко нещо, което приемам като спасение, накрая ме срутва. как всяко нещо, което обикна, накрая ме оставя с празни ръце. как всяко нещо, което ме съживява, накрая се превръща в катран. как всяко нещо, за което се хвана с всички сили, за да се задържа права, накрая се разрушава и се превръща в пепел.
i fucking didn't ask for this.