летните ми ваканции стават по-зле с всяка година. i've dealt with it. но като цяло се надявам поне
малко от малко нещата да тръгнат нагоре. все някога.

ся чета хороскопът ми за август 2013 - август 2014 и мушки ме пита кво пиша, ама на мен ми се спи и съм неадекватна и се социализирам (уж? идк все толкова awkward съм)

иии бях тип 'защо да не си пиша в блога, тоя път няма да го ударя на депресия даже' и да, hi there. смених фона с плажа с по-свеж, щото предишния ме депресираше. и ново заглавие защото френския е classy (нищо, че дума не разбирам ;д затова има преводачи!)

искам да ви се похваля (huh) че въпросния ми стомашен вирус все още не е съвсем изчезнал и имам съмнения че е нещо по-сериозно, ама да не се урочасвам, да. и не съм яла сладолед от края на юни. не съм яла пържени картофи от три седмици, само се блъскам с чайове и печени неща и ми омръзна вече. иначе съм сравнително добре. психически, нали. уж. ;д

и за пръв път в живота си съм толкова нетърпелива за последните дни от лятото, защото тогава ще ходя на пловдив за един ден, и пак ще видя мушки, и ще се лигавим, и ще ходим на кино, и ще - i dare you woman - пеем заедно, и ще има храна и харчене на пари ;d и въобще съм супер ексайтната, защото съм сигурна, че ще си изкараме невероятно, и намерихме стаи за нощувки, навих владито да дойде с мен, миленка почти е вътре, пък деса... деса малко ще трябва да я подрънкам, че се опитва да ми се измъкне с 'нашите ще имат много работа в ресторанта' (мацка, ти ходиш там за по 3 часа) и 'мразя да пътувам на дълги разстояния' (аз пък обожавам, ще се радвам вместо теб ;д)

днес пък, между другото, за пръв път за сезона отидох на басейн. not a big deal. особено ако ще ходите за час и половина. и ще седите на едно място в басейна като мен. аз съм си виновна, че тъй и не се научих да плувам. ;д обаче след като габриела не може да дойде с мен (щото жан не й разрешава. феминизъм, разбирате ли.), реших да отида за въпросния час и малко отгоре с деса. успях да й разкажа какво става с лятото ми за общо 20 секунди, което едва не ме доведе до отчаяние (what did my life turn into jfc), тя ми би шамари, докато лежеше на 180 градуса спрямо мен ;д и да, малко си полафихме, което хич не ми стигна, ама бях заета да си се цупя, щото да, определено съм стигнала до фазата на пубертета с депресията. ;д и й се похвалих за програмата за обмена...
о, да. това трябва да го обявя. като по чудо тая година нашето училище пак е било одобрено за програмата за обмен с англия, доколкото знам, взимат 10 човека от нашия випуск (демек най-добре говорещите английски) (демек еСТЕСТВЕНО И АЗ) (скромност!) и ги пращат на разменни начала за седмица - две в бирмингам. и направо качвам кръвно, като си помисля как ще обитавам къщата на някоя бирмингамка и ще съм заобиколена от 99% англоговорящи. jesus. тъй де, и по тая причина ми е супер развълнувано, щото ще видя свят asdfghjkl;

в момента не мога да вдигна кръвно де, щото съм too sleepy to care. ;d и... да. my life could've been a lot better but oh, come on, it could've been worse. какво се оплаквам.