хубаво. да пробваме пак.
така де, защото седнах да уча, и перфектното ми оправдание да отложа това си начинание за по-късно е, че сега ще си пиша в блога. примерно. ;d

и сега си стоя, гледам мигащия маркер и се опитвам да слушам новия албум на paramore за пореден път. и си нямате наидея как се ядосвам, защото от 17 песни ми харесва точно една. хубаво де, три, ама любовта ми към другите две е сравнително по-малка. пък.
хубавото е, че поне текстовете са ми близки и мога да си ги цитирам за месеци напред. вчера се разплаках на part ii, представете си. сещам се как когато тепърва ги прослушвах и пишех поезия (но това са времена, за които просто не говорим, защото ме е срам от тях ;d) как само мрънках, че не пишат достатъчно любовни песни, че да ме вдъхновяват. сега мрънкам, че правят любовни песни, защото не мога да рилейтвам на тях. ;д
като се замисля... grow up също е хубава. след още 20 - 30 слушания може и да я заобичам.

some of us have to grow up sometimes and so, if i have to, i'm gonna leave you behind.

което ми напомня, че вчера почти си имахме спонтанно събиране на цялата компания. без гергана, защото не беше в града, обаче да се съберем в пълен състав е по-малко вероятно от събиране на каста на 'приятели' ;d така де - аз, тереза, габриела и благовест. дето не го бяхме виждали от месеци и не съм сигурна дали е защото ние не излизаме или защото той не се прибира. иии има нови превзети тикове, които ме радват супер много. ;d
имам предвид... нали знаете как някои хора си имат определени любими думи/изрази или жестове и как след известно време им се превръщат в тикове. като моя bitch, i'm fabulous hairflip. :D и как ако ги гледаш тия хора да правят тия жестове всеки ден, не ти правят впечатление, обаче ако ги срещаш за пръв път или не си ги виждал от много време, първото нещо, което си помисляш, е 'това, дето току-що го направи, е ебаси странното' ;d нямате си наидея колко обичам да наблюдавам точно това в хората наоколо. и в момента ми е детска радост, защото не  съм около различни хора особено често. не съм около хора особено често, това е. ;d

освен това, изказването на деня: 'габи, постоянно се каня да те питам теб или някой, който ще може да ми отговори - има ли въобще свестни момчета в трявна?' и пет минути дълбоки размисли по-късно - 'мне. всички искат да те минат и да те зарежат.'
явно подсъзнателно имам шесто чувство, което ме задържа постоянно вкъщи, за да ме запази невинна. ;d

о, и be alone е хубава. и ain't it fun, само да не беше тоя хор накрая.
отказвам се, ще си пусна all we know is falling.